Преди да мога да отговоря, чувам почукване — леко и колебливо.
— Тео? — прошепва Блейз.
— Чух го — отвръщам също толкова тихо, претъркулвам се от леглото и приглаждам роклята си, преди да тръгна към вратата. Аз съм на половината път до нея, когато почукването се чува отново, този път малко по-силно и въобще не идва откъм вратата.
Идва откъм гардероба ми. Взимам най-близкото нещо — медна свещ, поставена на нощната ми масичка. Макар да съм почти сигурна, че е Сьорен, струва ми се нормално, ако някой се опитва да проникне в спалнята ми, да не искам да изглеждам така, сякаш съм го чакала.
Порцелановата дръжка изтрополява, преди вратата да се отвори, и Сьорен се прекатурва, като едва успява да се приземи на краката си. Колкото и да е тромаво излизането му, в него има изненадваща грация, особено като се има предвид, че гардеробът не изглежда достатъчно голям, за да побере едрото му тяло.
— Сьорен? — възкликвам аз, сякаш съм изненадана. Оставям вдигната ми ръка да се отпусне надолу. — Какво правиш тук?
Той се изправя и ярките му сини очи се плъзгат от лицето ми до роклята и свещника в ръката ми.
— Съжалявам, бях планирал да вляза малко по-гладко. — Той се почесва по тила и ми се усмихва стеснително. — Говореше ли с някого?
Поглеждам към стената на Блейз и свивам рамене към Сьорен.
— Със Сенките ми — обяснявам аз, като соча към стените. — Чух шум и малко се уплаших. Макар да предполагам, че те са по-склонни да нападнат мен, отколкото моя нападател.
Той се намръщва и на свой ред поглежда към стените.
— Твоите Сенки са тук? Дори и докато ти спиш ли?
Смехът ми е лек и флиртуващ.
— Аз съм много опасно момиче, Ваше Височество. Императорът иска да е сигурен, че не подбуждам бунтове и не се измъквам с принцове наследници.
— Аха. — Тъмно е, но почти мога да се закълна, че бузите му почервеняват. — Мислиш ли, че те биха могли да бъдат убедени да гледат на другата страна за една нощ? — пита той.
— Може би, ако ги помолиш мило — отвръщам аз, преди да заговоря по-тихо. — Защо? Да не планираш да подстрекаваш към бунт тази вечер?
Очите на Сьорен заблестяват на лунната светлина от появилия се в тях смях, преди отново да обърне вниманието си към стените.
— Ще изведа лейди Тора на разходка и ще се върнем след няколко часа. Дотогава ще се справя със задачата да я държа настрани от неприятностите — уведомява ги той с глас, който разпознавам като неговия глас — на принц командир.
— Сигурен ли си? — шегувам се аз. — Това е доста отговорна работа.
— Ти на чия страна си? — пита той.
Знам, че се шегува, но въпреки това думите му ме карат да потръпна.
— Тази идея няма да се хареса на императора — прекъсва го Блейз. Той е преправил гласа си да звучи по-нисък и по-дрезгав. Ако не знаех, че е той, щях да реша, че гласът принадлежи на някой по-възрастен. Някой, който не е свикнал да говори много.
— Не е нужно императорът да научава — изяснява Сьорен. — А и ще се погрижа да бъдете щедро възнаградени.
Блейз се колебае, сякаш наистина премисля предложението.
— Два часа — изрича той накрая.
Сьорен се усмихва триумфално и пристъпва към мен, като взема свещника от ръката ми и го поставя върху най-близката до него маса.
— Хайде тогава! — подканва ме той, прокарвайки ръката си през моята и дърпайки ме към гардероба, в чийто гръб виждам, че има таен изход. Определено е добре да се знае. — Нямаме много време, а и искам да ти покажа нещо.
— О, какво ли би могло да бъде то? Войска? Оръжия? Та от какво друго се нуждае едно въстание?
Той хвърля поглед към стените, преди да ме предупреди.
— Внимавай, че може да си променят мнението — напомня ми той, но все още не е загубил усмивката си. Независимо от всичко, усещам как върху собственото ми лице разцъфва друга, огледална на неговата усмивка. Ентусиазмът му е заразителен, а мазолестата му ръка около моята кара кожата ми да настръхне от вълнение. Надявам се Блейз да не може да забележи въздействието, което Сьорен има върху мен, или ако го усети, да реши, че е просто актьорска игра. Само че част от мен се надява да не успее.
Виждаш ли? — иска ми се да му кажа. — Аз въобще не съм заслепена от теб. Мога да си флиртувам, с когото си поискам, да целувам, когото си поискам. Нито с него означава нещо за мен, нито с теб. Аз съм Теодосия Айрин Хазара и съм твърде заета да замислям бунт, за да имам каквито и да е истински чувства към когото и да е.
Иска ми се да се измъкна от него възможно най-бързо, така че следвам Сьорен към гардероба. Той държи вратата отворена за мен, но преди да вляза вътре, той ме дръпва към себе си, предпазвайки ме от погледа на Блейз. Главата му се навежда, така че челата ни почти да се докосват.