Скъпи Сьорен,
Трудно ми е да повярвам, че и твоите мисли са така превзети от мен, колкото и моите от теб, дори и само заради това, че не мога да си представя как успяваш да командваш кораб в подобно състояние. Въобще не мога да кажа, че преди месец съм мислила за теб, но сега сякаш не мога да правя нищо друго. Завиждам ти, че имаш Ерик, с когото можеш да говориш за това, защото аз си нямам никого. Кресцентия няма нито да ме разбере, нито да ми прости, а и аз не бих могла да й се сърдя. Самата аз не мога да го разбера, но не мога да отрека, че сърцето ми е твое — независимо от това колко неприятности или опасности може да възникнат.
Над рамото ми Артемизия изсумтява подигравателно, което кара бузите ми да се затоплят.
Заради теб сега съм ужасяващо любопитна: за какво точно беше този твой сън? С нетърпение очаквам да се върнеш, за да можем да го преживеем в действителност.
Що се отнася до това, което искам от теб, то не е нищо толкова екстравагантно като морето, макар да го усещам също толкова огромно и невъзможно. Искам теб. Искам да мога да се разхождам на дневна светлина с моята ръка в твоята. Искам да мога да те целувам и да не се притеснявам от това кой ще ни види. И когато те сънувам — нещо, което ми се случва твърде често — аз си мечтая за свят, в който всичко това е възможно.
Моля те, разкажи ми за дните си и за това, което ги запълва. Моите са все така обикновени и скучни, както обичайно — често ги прекарвам в четене в покоите ми или в слушане на случайни клюки. Най-интересното нещо, което се случи, беше, че починалият лорд Гибралтър оставил богатството си на незаконното си дете вместо на съпругата и дъщерите си. Моля те, разкажи ми нещо по-увлекателно от това. Умолявам те.
Броя с нетърпение дните до новолунието и очаквам отново да мога да те прегърна.
Твоя,
Тора
ТАНЦ С МАСКИ
КОСТЮМЪТ, КОЙТО КРЕСЦЕНТИЯ МИ ИЗПРАЩА, кара сърцето ми да се свие болезнено в гърдите ми, макар да се надявам, че моите Сенки не го забелязват. Това е рокля от пластове тюркоазен шифон, която кожата ми усеща лека като дъх. Тя щеше да е напълно безтегловна, ако най-външният слой на полата не бе покрит с тънки златни дискове, оформени като люспи на риби. Или, по-точно, люспи на русалки.
Крес и аз винаги сме обичали русалките. Като деца четяхме всяка книга за тях, която можехме да намерим в библиотеката на баща й, рисувахме картинки на сирени вместо да си водим бележки по време на уроците. Крес дори се съгласи на няколко морски пътувания, предизвикващи у нея морска болест, единствено с надеждата, че можем да попаднем на някоя русалка. Нямаше никакво значение, че те са опасни, или че никой моряк никога не е успял да оцелее, след като ги е видял. Ние и бездруго не искахме да ги видим. Ние просто искахме да сме като тях.
Дай ми перки вместо крака и аз ще се гмурна до дълбини, където хората на императора никога не биха успели да ме намерят. Бих изпяла песен, за да удавя всеки, който се е опитал да ме нарани. Бих била в безопасност. За Кресцентия, която е била отгледана така, че да бъде нежна, тиха и сладка, сирените бяха нещо свирепо и диво, но въпреки това неустоимо привлекателно. Това е разликата помежду ни, предполагам: Кресцентия копнее за любов, а аз предпочитам разрушението.
В хладните зимни дни, когато бавачката на Крес ни водеше долу до отоплените басейни под двореца, ние прекарвахме по-голямата част от дните си, пръскайки се във водата и преструвайки се, че краката ни се превръщат в перки. В годините, оцветени с кръв и болка, това бяха онези моменти, които правеха останалото поносимо. С това си напомняне за тях сега Кресцентия като че ли се извинява за поведението си по отношение на Сьорен. Тя вероятно си мисли, че аз затова я избягвам. Само ако беше толкова просто.
Хоа ми помага да вляза в роклята, а чевръстите й пръсти танцуват над телените копчета, които минават през гърба чак до края на гръбнака ми. Белезите ми ще се виждат, но аз отказвам да се срамувам от тях. Да, те са грозни, но те означават, че съм оцеляла.
Ти си агне в лъвската бърлога, дете — бе ми казала императрицата. — Ти оцеляваш.
Но да оцеляваш не е достатъчно. Вече не.
Хоа обвива шията и китките ми с нанизи от перли и вплита още няколко в косата ми. Златната полумаска, която Кресцентия изпрати с роклята, е също така обсипана с тях в орнаментирани завъртулки, които обрамчват очите.
Короната от пепел ще съсипе роклята за секунди, но точно сега тя е красива. Докато Хоа отива да я вземе от кутията до вратата, аз тършувам за камата, която Херон заши в скрит джоб на наметалото ми. Тъй като Хоа полага големи усилия да вдигне короната от кутията, колкото е възможно по-внимателно, аз успявам да скрия камата в корсажа на роклята си. Не мога да си представя, че бих могла да имам нужда от нея, но присъствието й поне ми дава илюзията за сигурност.