Аз й причиних това, но не бива да се чувствам виновна. Моите хора са понесли толкова много по-лоши неща. Аз самата преживях къде по-ужасни неща. Но все пак аз съм виновна за положението й и това ми тежи върху плещите.
Принуждавам очите си да се отклонят от нея и претърсвам тълпата за Кресцентия. Тя не е трудна за откриване — единственото, което трябва да направя, е да потърся къде е императорът. Златната му корона стои високо и гордо на главата му както винаги. Той не си прави труда да се маскира в духа на бала с маски, а и защо да го прави? Прекалено е влюбен в собствената си мощ, че да се преструва на някой друг дори и само за една вечер.
Оставам на разстояние, тъй като не желая да привличам вниманието му. Кресцентия изглежда красива до него, а нейният костюм напълно наподобява моя — мека горна част на роклята в цвят лавандула и сребристи люспи в долната част. Вместо перли, тя носи корали, които помагат на червенината на бузите й да изпъкне. Тя може да е момиче без особена стойност за каловаксийците, като се изключат брака и майчинството, но ако я наблюдава човек как манипулира императора, не може да не се възхити на ума й за стратегиите, които прилага. Тя го върти на малкия си пръст, без въобще да му позволи да осъзнае какво всъщност прави — хвърля му усмивка с трапчинка тук, срамежлив поглед там, стои изправена и горда — всяка частичка от нея е на принцесата, която толкова много иска да бъде. Единственото нещо, от което наистина се нуждае, е принцът.
Вниманието на императора се задържа върху нея по-дълго, отколкото аз бих счела за обичайно, но поне не я гледа по начина, по който наблюдава мен. В очите му няма похот, а само студена пресметливост. Жалко е, че Сьорен не е тук, за да види как се решава бъдещето му, но това не е и необходимо. Усещам само леко съжаление, преди да си спомня, че Сьорен никога няма да се омъжи за Кресцентия. Ако моите Сенки имат думата по въпроса, то те и двамата ще са мъртви много преди този ден да дойде.
От тази мисъл ме заболява стомахът.
— Почти съм сигурен, че Кресцентия си даде целия този зор, по-скоро за да те измъкне от покоите ти, а не толкова за да отпразнува завръщането ми — изрича плътен глас точно зад лявото ми рамо.
Най-лошите ми кошмари изплуват пред очите ми и правя усилия да спра треперенето. Благодарна съм, че камата ми е толкова близо, дори и да не мога да си представя как бих могла действително да я използвам. Когато съм в присъствието на тейна, винаги имам чувството, че се задушавам. Изпадам в състояние на паника, усещам ускорения си сърдечен ритъм, мислите ми се замъгляват и ме избива студена пот, макар че се опитвам да не го показвам. Изведнъж отново съм на шест години и гледам как той убива майка ми. Или съм на седем и той държи камшик, докато императорът се опитва да изтрие името ми от ума ми. Аз съм на осем, на девет или на десет и той стои над мен с камшик, сабя или ръжен — каквото там императорът го е инструктирал да използва, за да изгони Теодосия от мен и да остави да живее само Тора.
Той не би ме наранил тук. Знам го. И въпреки това не мога да се въздържа и умът ми трескаво преминава през всички мои тайни и планове, убеден, че тейнът би могъл да ги разчете толкова ясно, все едно бяха думи върху лист хартия. Но аз съм по-добра от това. Трябва да бъда.
— Тя е много мила — насилвам се да отговоря аз. — Имам късмет, че е моя приятелка.
— Така е — съгласява се той, но в тона му се крие заплаха, която не пропускам. Разбира се, че всичко, което тейнът ми казва, на мен ми звучи като заплаха. Самият тейн е заплаха, независимо от това дали говори, или не.
— Много съжалявам за всички неприятности в мините — продължавам аз, сякаш всичко това е по моя вина. Би ми се искало да е точно така, да съм постигнала нещо толкова голямо. — Знам, че липсвахте на Кресцентия ужасно много.
— И тя ми липсваше — отговаря той след кратко мълчание.
— Мисля, че от нея ще стане една прекрасна принцеса. — Истински се мъча да запазя тона на гласа си небрежен и повърхностен, да предотвратя треперенето на ръцете си. И успявам. Вече е заложено твърде много, за да си позволя да се проваля точно сега. Не мога да оставя страха ми да провали всички. Тейнът се храни със страх. Той може да го надуши като ловно куче.