— Радвам се, че си в безопасност, Ерик — промърморвам аз. — Чух, че е имало повече неприятности, отколкото сте очаквали и се… притесних.
— За да ме убият, ще им трябват повече от няколко пирати — заявява той, освобождавайки ме и правейки половин стъпка назад.
— Радвам се да го чуя — казвам аз. — Кресцентия има други планове за обяд и аз останах без придружител. Би ли се присъединил към мен?
— За мен ще бъде чест — отвръща той с лек поклон, преди да ми подаде пергамента. — От един не толкова таен поклонник.
Аз го удрям игриво, преди да взема писмото и да развия пергамента.
— Тази вечер? — е единственото, което е написано с прибързаните, изкривени драскулки на Сьорен.
Това са едва две думи, но те карат сърцето ми да пропадне в центъра на стомаха ми. Очаквах това, имах нужда от това, но не го искам. Прехапвам устни и вдигам поглед към Ерик.
— Как е той? — интересувам се аз.
Лицето на Ерик посърва.
— Той е… точно както ти би очаквала да е. Каквото и да му беше писала в писмото, то като че ли го утеши. Прочете го поне десетина пъти, преди да го изгори. Нещо повече, императорът вини него за провала на обсадата. Това беше първата операция, която командваше, и очаквахме да бъде лесна, но аз бях там, Тора. Нямаше какво да направи. Бяха ни устроили засада.
Засада, която да спре обсада.
Кимвам, сгъвам писмото на малко квадратче и му го предавам обратно.
— Кажи му — да — потвърждавам аз, като се надявам, че изглеждам по-любвеобилна, отколкото виновна. После го хващам под ръка и ние тръгваме заедно надолу по коридора. — Сега на обяд?
— Страхувам се, че външният ми вид ще бъде… обезпокоителен за останалите придворни, а и исках да си поговорим насаме. Тоест — той спира и поглежда зад мен, където съм сигурна, че чакат моите Сенки, — толкова насаме, колкото е възможно.
— Сивата градина е празна. Сигурна съм. Всичко наред ли е?
Той спира, а сините му очи се стрелкат из празния коридор.
— Когато се срещнахме за първи път, ти ме попита за берсеркерите… — Той прекъсва, но повдига въпросително тъмните си вежди.
Дланта ми се плъзга по ръката му, но гледам да запазя изражението си равнодушно. Лейди Тора в действителност не се интересува от нещо толкова скучно като берсеркери, каквото и да представляват те. Тя просто го бе попитала от чисто любопитство. Не мога да му позволя да види колко отчаяно ми трябва да знам.
— Води ме, Ерик — изричам аз.
Градината е празна, както обикновено, и веднага щом правим една обиколка по периметъра и сме се уверили, че никой не подслушва, Ерик пуска ръката ми и се обръща към мен. Всякаква престореност за приятелско отношение веднага изчезва. Очите изведнъж му стават студени като тези на императора и ме попиват тръпки. Несъзнателно правя стъпка назад.
— Каза ли на някого за вектурианците? — Той задава въпроса тихо, но сякаш вече знае отговора.
— Разбира се, че не — отвръщам аз. Смея се на нелепостта на въпроса, макар че сърцето в гърдите ми бие до полуда.
— Това трябваше да бъде тайна мисия. Търговските маршрути бяха само официалната версия. Но Драгонсбейн, както и жителите на Вектурианските острови, знаеха за нападението. Ти каза ли на някого?
Поглеждам нагоре към прозорците, преброявам една, две, три наблюдаващи Сенки. Ако се стигне до края, те ще могат да спрат Ерик. Никой не е наоколо, за да види — той самият се погрижи за това. Все пак бих предпочела да не се стига до края.
— Разбира се, че не, Ерик — уверявам го аз, като запазвам гласа си игрив и леко флиртуващ. — Та аз дори не знам къде са Вектурианските острови. А и бях забравила, че ти дори ги спомена. Освен това аз винаги съм под наблюдение — дори и сега. Да не мислиш, че съм имала възможността да се измъкна до доковете, да намеря Драгонсбейн и да съобщя какво сте планирали? Аз дори не знаех какво сте планирали. Не знаех и че сте се провалили до вчера, когато императорът ме наказа за престъпления, които не съм извършвала. Сега и ти ли ще ме караш да отговарям за тях?
За миг той изглежда разколебан, очите му шарят наоколо, преди отново да се спрат на мен.
— Нищо друго не обяснява случилото се, Тора — твърдо изрича той.
— И ти намери отговора в мен? — питам го аз, смеейки се. — Значи аз съм шпионка, която продава информация на пиратите? И каква точно е изгодата ми от това?