Императорът никога нямаше да одобри да остана насаме с астреец, независимо от това, че Сенките ми са наблизо. Но може би това е мъничката свобода, която ми закупи екзекуцията на Ампелио. Няма да я похабя.
— Бих предпочела да ходя, ако нямаш нищо против — казвам й аз. — Как те наричат?
Тя се поколебава, а очите й като на кошута се стрелкат наоколо. Тя знае, че моите Сенки са също тук.
— Елпис — отговаря тя. Толкова тихо, че едва я чувам.
— Имаш ли нещо против да ходиш, Елпис? — питам я аз.
Тя захапва долната си устна за няколко секунди, започвам да се притеснявам, че ще я разкървави.
— Ще ни се наложи да минем през робския квартал, милейди — предупреждава ме тя. — По това време на деня ще е безлюден, но…
— Аз нямам нищо против, ако и ти нямаш.
— Аз… Аз нямам нищо против — уверява ме тя, а гласът й укрепва. — Само дето нямаме пазач.
— Имаме моите Сенки — уведомявам я аз, макар да се съмнявам, че биха вдигнали и пръст, за да ме опазят. Те не са от този тип охрана. Тя вероятно също го знае, защото се смръщва още повече. Поколебавам се един дъх време, преди да продължа. — Мисля, че и двете знаем, че едва ли има някой в по-голяма безопасност от мен, Елпис, докато минава през робския квартал. — Това не казва нищо в действителност. Думи, които могат да се разчетат по десетки различни начини, но в очите й заискрява разбиране.
— Раз… Разбира се, ми… лейди.
Не мога да я обвинявам за нейното притеснение. Тя е била по-малка от мен, когато се е започнала обсадата. За нея Астрея е нещо като приказка за духове. Не съм сигурна дали това я прави повече или по-малко опасен човек, на когото да се довериш. Не мога да спра спомена за това какво се случи последния път, когато наистина се доверих на някого. Не мога да спра спомена за това как Фелиси ме предаде на императора без никакво колебание. Този път обаче залогът е много по-голям от разкървавения ми гръб. Аз трябва да съм сигурна в нея.
Изкушавам се да се огледам за моите Сенки, докато вървим, но вече знам, че няма да ги видя, а това само ще ме направи да изглеждам подозрителна. Може и да видя парче от черна тъкан, стрелкащо се през близките алеи, или да чуя меки стъпки наблизо, но нищо повече. Те са обучени да бъдат невидими и нечути, а освен това съм убедена, че имат множество божествени камъни, които да им помагат в това. Чувала съм, че пелерините, обрамчени с камъни от Озам, могат да направят носещия ги невидим за известно време и почти безшумен, а с помощта на достатъчно камъни Сюта те могат да променят чертите си за няколко мига, така че аз дори да мина покрай някой от тях, може и да не разбера.
Те ще кажат на императора за разходката, макар че се съмнявам да се осмелят да се приближат достатъчно, за да чуят за какво си говорим. Той няма да се зарадва, ако разбере, че съм разменила думи — независимо колко невинни са били — с астрейски роб. Гласът на Тора звучи отново в съзнанието ми, приканвайки ме да внимавам за собствената ми безопасност, но този на Блейз е по-силен. Двайсет хиляди. След всичко, което са изстрадали моите хора, аз мога да преживея още няколко удара с камшик. Той няма да ме убие за нещо подобно.
Елпис сигурно ще бъде наказана от тейна така, както той смята за подходящо, но Крес ще се застъпи и ще поеме вината за това, че поначало ни е принудила да останем сами заедно. Тейнът е най-могъщият воин във всички страни, за които някога съм чувала, но дори и той е безсилен пред дъщеря си.
Това е риск, така е, но ако мога да се доверя на Елпис, той е необходим.
— С родителите си ли живееш в тази област? — разпитвам я аз.
— Да, милейди — отговаря тя предпазливо. — Е, поне с майка ми и с моя по-малък брат. Баща ми умря по време на завоеванието.
Завоеванието е името, което каловаксийците дадоха на обсадата. Предполагам, че това им звучи малко по-почтено. Да покориш нещо диво вместо да обсадиш нещо беззащитно.
— Много съжалявам да чуя това — признавам й аз. — На колко години е брат ти?
Тя се поколебава.
— Скоро ще стане на десет — отвръща тя, в гласа й се усети рязкост. — Той ми е полубрат.
— О — възкликвам аз и я поглеждам несигурно. Дори в двора има жени, които имат извънбрачни деца, и това е далеч по-малко срамно за вдовица, отколкото за девица. Но ако изчисленията ми са верни, обсадата тъкмо е била приключила, когато майка й е забременяла. Парчетата се наместват и аз разбирам какво премълчава Елпис.
Правата на завоевателите позволяваха на воините да тероризират, ограбват и поробят моите хора без страх от възмездие, но аз така и никога не съм се замисляла за всичко, което може би е последвало. Изнасилване. Няма да си позволя да заобикалям тази дума или да използвам някой от многото евфемизми, за да се опитам да я приглуша. Още една несправедливост, пред която са били изправени моите хора. Още едно нещо, за което се заклевам, че ще бъде платено.