Разбрал, че нямат бъдеще като мъж и жена, той игра ролята на брат, която тя му бе определила. И, колкото и странно да бе, правеше го с удоволствие — най-малкото в нормални условия. Но не я беше виждал дълго време. Сега, докато я гледаше в стаята си, толкова зряла, тъй сладка, тъй дяволски съблазнителна, ръцете внезапно го засърбяха да се пресегне и да докосне разкошния задник, който тя галеше. Близостта на почти разголеното й тяло подложи на изпитание задръжките му.
Той преглътна мъчително и каза много тихо:
— Облечи си халата, мила. Да не си мислиш, че съм от камък?
Погледът й се смекчи и тя облече халата.
— Сигурно е жестоко от моя страна да те измъчвам така. Правя го само защото зная, че чувствата ти към мен бяха всъщност само сляпо увлечение. Някой ден ще намериш жена, която да те заслужава и ще ме забравиш напълно.
Не му се искаше да продължават този разговор.
Навън в коридора се чуха стъпки. Двамата замръзнаха, втренчени във вратата. Бат вече мислеше какво ще каже, ако ги хванат, когато стъпките отминаха нататък. Тялото му се отпусна и той въздъхна облекчено.
Саранда се обърна към него с доволна усмивка. Вбесяваше го с хладнокръвието си.
— Защо ме доведе тук? — попита той рязко. — Изглежда е струвало доста усилия.
Тя сви рамене, сякаш това е било най-лесното нещо на света.
— Все едно те се канеха да доведат някой стрелец. Аз само подхвърлих идеята на Уини, а той я подаде на… Арчър. Помислих си, че щом се канят да доведат някого, този някой можеш да бъдеш и ти. Като зная какъв играч си, допуснах, че би могъл да използваш парите. Съмнявах се, че имаш нещо против да пишат за теб. Но исках да те видя пак. Липсваше ми. Това беше най-важното.
— Поласкан съм. — Той погледна нервно към вратата. — Виж, защо не ми кажеш какви са намеренията ти, преди да са дошли да те търсят? Ще го направиш ли? С оня колт в ръка?
Тя му подаде пистолета. Бат започна да го зарежда с патроните, а тя се загърна в дантелената роба, седна на леглото му и кръстоса крака.
— Откъде да започна?
— Започни от Арчър. Кой е той?
— Мейс Блакууд.
Каза го, сякаш трябваше да значи нещо за него.
— Блакууд… Защо ми звучи познато?
— Блакууд са фамилия от мошеници, стара колкото моята — най-малко триста години. Двете семейства враждуват от също толкова години. Стана традиция да се надхитрява другото семейство, за предпочитане без то да знае, че е измамено. Докато Ланс Блакууд премина границата.
— Кой е Ланс Блакууд?
— Братът на Мейс. — В гласът й прозвуча презрение. — Не мога да ти разкажа всичко. Достатъчно е това, че Блакууд са въплъщение на злото.
— Не са като твоето семейство, значи.
Тя се наведе напред и каза тихо, сякаш се бранеше:
— Може да произхождам от дълга редица крадци, както Мейс Блакууд, но ние, семейство Шъруин, имаме кодекс на честта, който никога не нарушаваме. Никога не мамим хора, които не го заслужават, нито крадем от тях. За повече от триста години не сме убили човек, за да вземем каквото искаме. Имаме стил и финес. Майка ми гледаше на аристократите.
— Сладурче, няма нужда да оправдаваш семейството си пред мен.
— Не ги оправдавам. Само изтъквам решаващата разлика. Блакууд не само са способни на убийство. Те убиват, докато си свалиш шапката. Бат, Ланс Блакууд уби моите родители.
— Разбирам — каза тихо той. Знаеше какво значат родителите за Саранда, особено баща й, и колко я беше наранила загубата им на крехката възраст тринайсет години.
— Той обвини майка ми и баща ми, че са убили неговите родители. Разбираш ли, те бяха захванали най-голямата афера в живота си. Ланс трябваше да се представи за син на богат американец в една екскурзия по Нил. От онези специални екскурзии, нали разбираш, на които като гости се канят аристократи. Неговата задача беда открадне от гостите колкото може повече скъпоценности. Но нещо тръгна накриво. Както бе планирано, той отвлече истинския американец, но вместо да го освободи след като свърши работата, той го уби. Моите родители научиха и уведомиха властите. Блакууд бяха преминали границата — бяха извършили убийство. Баща ми беше непреклонен — добрият измамник никога не прибягва до насилие; ако си знаеш занаята, не се нуждаеш от него. Така че той прекрати работата, преди някой да пострада. В резултат на това трима от тях бяха затворени. Ланс избяга, без съмнение с помощта на брат си Мейс, но родителите им бяха обесени. Светът не загуби, разбира се, но те бяха охулени из цяла Англия. Лондонският „Таймс“ го счете за лично отмъщение.