— Няма да ти дам китката си. Трябва да си луд като Ланс, за да смяташ…
Мейс я хвана за брадичката и я стисна здраво, като прекъсна думите й.
— Казах ти. Възнамерявам да ти покажа, че не съм Ланс. Но трябва да ми помагаш.
— Няма. Искаш да ме вържеш за това легло и да ме изнасилиш, за да ми покажеш колко не приличаш на брат си, така ли?
— Не става дума за изнасилване и ти го знаеш. Ако ми помагаш, както те помолих, няма да има нищо вулгарно в това. А сега направи каквото ти казвам и ми дай и другата си китка.
Саранда я пъхна зад себе си.
— Не.
— Тогава — каза той, като сви рамене с нежелание, — ще трябва аз да я взема.
Мейс стана, заобиколи леглото и отиде от другата страна. В това време Саранда се вкопчи в копринения възел с другата си ръка, като се опитваше да разхлаби възела на лявата си китка. Преди да успее обаче, той улови ръката й в желязна хватка и търпеливо я издърпа към другата страна. Там, въпреки съпротивата й, я върза за таблата. Сетне се отдалечи, за да огледа свършеното, като скръсти ръце на едрите си гърди.
— Да — промърмори той, — това ще свърши работа.
Вбесена, Саранда сви ръце в юмруци и задърпа панически. Беше в негова власт. И още повече — осъзнаваше прекалено остро своята уязвимост. Защото, колкото и силно да го обичаше, тя така и не можа да му повярва напълно.
— Няма да ти помагам — изсъска тя, като риташе с крака. — Като ме вземеш насила, само ще докажеш, че си животно като брат си.
Мейс приближи и седна до нея. Проследи с пръст линията на веждата й, слепоочието, бузата, носа. Макар да мяташе глава, тя не можеше да се отърси от него. Той сложи пръста си на брадичката й, обърна главата и към себе си и я погледна в очите.
— Ти ще се любиш с мен, принцесо — каза тихо той. — С мен, а не с Ланс. Нежно, с любов, но без въпроси.
Тя отмести глава и силно го ухапа по пръста.
— По-скоро бих умряла! Твърдиш, че ме обичаш. И въпреки че знаеш всичко, ме връзваш за това легло като някаква жертва…
— Тъкмо това, което знам, не ми дава никакъв избор.
— Ти си луд като брат си.
— Може би. Но след тази нощ, кълна ти се, никога повече няма да виждаш Ланс, когато ме погледнеш.
— Никога повече няма да те поглеждам. Точка.
— Ти ще направиш своя избор. Единственият избор, бих добавил, който ще имаш тази нощ. Брат ми те е изкривил с това, което е направил. Превърнал те е в една ужасена жена, която копнее да владее положението. Да контролира ситуациите, мъжете, живота си. Никога не си имала възможността да научиш, че контролът е илюзия. Че страхът да не изгубиш контрол има над теб власт, която никога няма да ти позволи да си свободна. Че само като се предадеш пред тази потребност да бъдеш на върха, наистина ще започнеш да контролираш себе си и страховете си. Само като позволяваш, като се поддаваш, като се предаваш — само така ще намериш свободата.
— Значи си загрижен за свободата ми — викна освирепяла тя.
— Да.
— Ами ако накрая аз избера да се освободя от теб?
Мейс постави ръка върху корема й. Спомените от онази нощ с Ланс внезапно нахлуха в съзнанието й. Тя се отдръпна от него, сви крака си и го ритна.
Той се хвана там, където го бе ударила.
— Съжалявам, че стори това.
Мейс се пресегна и започна да къса златистия копринен шнур над главата й.
— О, не — изстена тя. — Няма да го направиш.
— Имам ли избор? Не мога да ти позволя да използваш краката си като оръжия всеки път, когато приближа.
— Няма, обещавам. Само недей…
Мейс я погледна.
— Да не би да ме молиш да ти вярвам?
— Проклет да си! Проклет да си ти и всички други гнусни Блакуудовци, които някога са стъпвали по тази земя! Проклети да сте завинаги — и тук, и отвъд!
Докато го проклинаше, Мейс работеше бързо, като завързваше разкрачените й крака за краищата на долната табла.
Дори когато той се отдалечи, Саранда продължаваше да се извива като луда, да се гърчи диво на леглото, дърпайки свирепо копринените си окови.
— Това ще свърши работа за известно време — каза той, без да обръща внимание на истерията й. С последно кимване той вдигна куфара си и го постави на тоалетката.
Когато отвори чекмеджето, тя се успокои.
— Какво правиш?
— Разопаковам. Къде искаш да сложа нещата ти?
— В ада. Заедно с теб.
Саранда продължи да проклина и да се бори, докато Мейс методично изпразни първо своя, а после и нейния куфар.
Точно когато приключи, на вратата се почука. Двамата застинаха, погледите им бързо се срещнаха и останаха приковани един в друг.
— Дали да ти вярвам, че ще мълчиш? — попита той.
Усмивката й беше злобна.
— Вярвай каквото искаш.
С вид на преувеличено нежелание Мейс взе от чекмеджето две чисти бели кърпички. Като ги изтръска, той разтвори стиснатите й зъби, пъхна едната кърпичка в устата й, сетне завърза другата през устните й на врата отзад. Сетне тръгна, без да бърза, за да отвори вратата на кабината.