Думите му направиха магия — както бе възнамерявал. В тях тя откри желанието да се изгуби във фантазията му. Да се отдаде на обещанията на един мъж за по-светли дни.
— Де да беше възможно — прошепна Саранда.
— Невъзможно…
— Не ми го казвай. Не е в речника ти.
Той прокара палеца си по устните й и й се усмихна.
— Защо, принцесо, се надсмиваш в този нежен миг? Смятам, че си готова.
45
Подносът с храната бе сложен близо до нея, на нощното шкафче, но тя не можеше да го достигне. Като взе бутилката с виното, той отпи няколко глътки. Сетне го приближи към устните й и й помогна да пие.
— По-добре ли си? — попита Мейс.
Саранда кимна. Очакването й се усещаше във всеки нерв, всяка клетка на тялото й. По време на продължителното чакане нейното въображение бе започнало да рисува всякакви отчаяни видения за собствената й съдба в ръцете на Мейс. Сетивата й бяха странно опънати. Тя усещаше колко хладно и утоляващо жаждата е виното, как се стича надолу в стомаха й, как я стопля и успокоява.
Мейс хвана в ръка едно крайче на блузата й.
— Привързана ли си към това? — попита той.
Думите му я развеселиха и поуспокоиха лудото биене на сърцето й.
— Не си? — отговори той вместо нея. Като се пресегна за ножа, той разряза блузата. Хвърли я настрани и се приближи към полата.
— Вярвам, че и към това не си привързана.
— Имам чувството, че не ми остава много да живея.
Мейс й смигна.
— Продължавай в този дух, скъпа.
Саранда потрепери цялата, когато Мейс сряза полага й, после долните й гащи, докато не остана само по корсет и чорапи. Той отряза ленти от корсета и го откъсна от тялото й, после огледа с присвити очи чорапите и реши да ги остави.
Когато свърши, тя лежеше пред него, вързана и уязвима, облечена само с копринените си чорапи, с горящ син огън в очите.
Мейс се наведе и целуна стъпалото й през фината коприна. По краката й полазиха тръпки, когато започна да я целува нагоре към прасеца, като устните му следваха ръцете му. После зацелува и другия й крак, като леко хапеше пръстите й, прокарваше език по чувствителната извивка на стъпалото, движейки се бавно и сладостно нагоре към прасеца й и към коляното. Тя въздъхна.
Мейс стана и съблече ризата си. На слабата светлина гърдите му изглеждаха огромни, издути от мускули и леко окосмени в черно. Той имаше красиво и силно тяло. Тяло, което нямаше да приеме отказ.
С голи гърди той се наведе между краката й. Ниско приведен, продължи оттам, където бе спрял, като зацелува гънките на коленете й. Саранда започна да стене.
Устните му се плъзнаха нагоре, играейки си с нежната кожа от вътрешната част на бедрата й. Сега Саранда стенеше на глас и движеше бедрата си, като се опитваше да срещне езика му. Всеки път, когато тя се приближаваше, Мейс се отдръпваше. Тъй като беше вързана, й бе невъзможно да го насочи към мястото, където го желаеше.
— Ти не контролираш нещата, нали помниш?
— Как мога да го забравя?
Той отново сведе устни към бедрото й и тя затвори очи.
— Не, гледай ме — каза Мейс, повдигайки глава. — Гледай какво правя. Знай, че го правя аз.
Саранда се опита. Но когато сведе глава над бледата й кожа, я нападна споменът за една друга черна глава. Тя видя Ланс, почервенял като дявол край огъня, да се надвесва над нея с налудничава усмивка. Без никаква разумна причина, Саранда се отдръпна назад към таблата.
Мейс вдигна бавно глава. Саранда видя обидата в погледа му. Тя трепереше, а плътта й го отблъскваше дори когато копнееше за неговото докосване.
— Мейс — прошепна тя. — Уплашена съм. Мисля, че не мога да го направя.
Мейс се надигна и легна върху нея. Тежестта му напрегна възлите върху китките й. Той го усети и се облегна на лакти, сетне взе лицето й в ръце.
— Можеш.
— Не мога. Всичко е свързано с изнасилването, с огъня, с моите родители, с бебето. С разтърсващата вина, която чувствам в себе си.
— Точно затова трябва да го забравиш. Съсредоточи се върху мен. Върху това, което правя. Престани да мислиш. Само усещай.
— Не мога. Тъкмо тези усещания ме карат да се чувствам така.
— Казвам ти, че можеш. Знаеш ли защо?
Саранда поклати нещастно глава.
— Защото те обичам, принцесо. Защото не съм просто някой друг мъж, който желае тялото ти за свое собствено удоволствие. Защото аз желая душата ти. Искам да те докосна отвътре и да те излекувам. Да отнема болката ти, за да можеш отново да заживееш без страх. Без необходимостта от маска, зад която да се криеш. Да се криеш зад една маска, а после — зад друга. Животът ни е една поредица от смъкване на маски, след което отдолу намираме поредната.