Мейс замълча, сериозен.
— Нека поне тази нощ, поне веднъж, да видим какво има под последната маска. Нека да покопаем като търсачи на съкровище, докато открием нещо, което е истинско.
— Дори това, което е истинско, да е грозно?
— Послушай ме. Нищо, което правиш, казваш или разказваш, не може да ми се стори грозно. Знаеш ли какво означава това?
— Не — прошепна Саранда. — Никой никога не ме е обичал заради самата мен. Никой никога не е бил загрижен за мен.
— Това е в миналото. Защото пред себе си виждаш мъж, който го е грижа за теб. Толкова го е грижа, че всъщност би отишъл до ада и обратно, ако това е необходимо, за да те спаси. Не искам от теб да се преструваш. Ако не можеш да почувстваш страст към мен, кажи ми. Ако трябва да ме проклинаш, то тогава, за Бога, проклинай ме. Каквото и да чувстваш, нека го видя. Искам да разбера какво мислиш. Дай ми възможност да достигна до него. Някак си, заедно, ще го направим. Колкото и да е болезнено, ще го преодолеем двамата.
— Това ли означава да те обича някой? Че трябва да се разголиш напълно, за да може да те разгледа?
— Не, принцесо. Това означава, че си в безопасност. Това означава, че никой и нищо не могат да ме откъснат от теб.
Думите минаха като ехо през нея, като мелодия някъде в душата й.
— Нито дори и Ланс?
— Нито дори Ланс. Нямам власт да променя миналото. Но ако не друго, то поне мога да те спася от онова, което ти е сторил брат ми.
— Молиш ме да ти вярвам ли? — попита тихо тя.
Той задържа погледа й напълно сериозно.
— Точно това правя.
Тя го загледа изпитателно. Търсеше в чертите му всичките личности, в които се бе превъплъщавал. Арчър. Томи Уорд. Най-големият любовник в цяла Европа. Не можа да открие нито следа от тях в тези черни, неуловими очи. Виждаше само една откровеност, която заплашваше да разбие сърцето й.
Той бе най-добрият сред най-добрите. Толкова добър измамник, че беше измамил дори и нея. И я молеше да му повярва с раненото си сърце.
Саранда пое дълбоко дъх.
— Ти не знаеш какво ми е. Не познаваш дълбочината на отчаянието ми.
— Така ли?
Жената, която бе обичал, е била убита заради него. Тя и нероденото им дете.
— Може би знаеш — отстъпи тя. — Просто се страхувам да не те отблъсна.
— Вярата не означава нищо, когато нещата са лесни и предвидими, любима. Да вярваш означава да потиснеш мъченията на съзнанието си, да престанеш да се чудиш какви ще бъдат последствията. С цялото си сърце ти казвам, че можеш да ми вярваш. При дадените обстоятелства, ако избереш другото, ще те разбера.
Мейс се разтваряше за повече болка, отколкото би могъл да понесе който и да е човек, за да я освободи от демоните, които я преследваха откакто се помнеше. Той искаше да рискува всичко заради нейното добро. Нейното щастие. Нейното доверие.
— При дадените обстоятелства, как бих могла да не ти повярвам?
Саранда видя облекчението в очите на Мейс. Той отпусна глава и сведе устни към челото й. Там остана дълго, като вдъхваше сладостта на думите й.
— Значи вече сме спечелили — каза той.
Тъй като ръцете й бяха вързани, тя го побутна с глава, за да я погледне.
— Целуни ме тогава, Мейс. Ти ми помогна да намеря смелост, за да посрещна това, което трябва.
Той не просто я целуваше, той направи много повече. С безкрайно търпение й показа всичко, което може да бъде любовта. Галеше я с нежни и успокояващи ръце. Смучеше я с устни, които възпламениха тялото й и се отдръпваше, когато тя започнеше да се страхува. След като бе получил разрешение, той взе нещата в свои ръце и я заведе до ръба на страстта и отвъд него.
Не беше лесно. Но двамата и не хранеха илюзии, че ще бъде. В някои моменти спомените бяха толкова ярки, че Саранда усещаше как ги преживява отново. Тя викаше срещу Мейс, бореше се да освободи ръцете си, за да го удря в гърдите и да прогони демона на желанието му. Но той слагаше пръсти на устните й, за да замълчи и я караше да отваря очи. Уверил се че тя гледа, Мейс се мушна между краката й и започна да я гали толкова изтънчено и ловко, че Саранда нямаше как да не отвърне. Дори когато и притъмня пред очите и едва не загуби контрол, той я накара да гледа, да задържи поглед върху лицето му. Сетне, точно когато започваше да чувства приятната тръпка на освобождаването, той спираше, слагаше голямата си длан между гърдите й и казваше:
— Пренеси енергията тук, точно в сърцето си.