Първоначално Саранда помисли, че трябва да си е изгубил ума.
Но той й обясни, че като позволи на сексуалната енергия да се издигне към гърдите неизразходвана, може да разтвори сърцето си и да разшири способността си да прощава и да обича. Най-великият любовник в Европа, мислеше си тя. Сигурно знае какво прави.
След няколко опита Саранда наистина успя да почувства как енергията се вдига. Неудовлетворена, тъй като се нуждаеше от освобождаване, тя въпреки всичко принуждаваше енергията да се вдигне от слабините нагоре и усети как се настанява в сърцето й. С ръка върху гърдите й, помагайки й с думи, Мейс я пренасяше от водовъртежа на усещанията, който тя се надяваше най-накрая да забрави. Но той не търсеше забрава. Той търсеше нови чувства помежду им.
И тогава, доволен, че тя му помага, Мейс я целуваше и започваше отново. Среднощната луна вече блестеше на небето, а той все още я учеше с безкрайно търпение да приема неговите ласки.
Саранда преживя още един пристъп на паника, когато той най-накрая влезе в нея. До този момент се бе изпразнила безброй пъти благодарение на ръцете му, устните му и от триенето в нея, докато се приготвяше за проникването. Но той все още не бе задоволил своето желание и не бе проникнал в нея.
Най-накрая го направи, като вдигна високо бедрата й, а преди да проникне, я раздразни с пулсиращата глава на пениса си. Но да бъде с лице към него се оказа повече, отколкото Саранда можеше да понесе. Започна да се бори с ужасните върви, които я държаха безпомощна под него. Тя извика, сякаш агонизираше от болка. Като се повдигна, Мейс улови лицето й. Тя извърна глава, но той отново я обърна към себе, навярно за стотен път.
— Гледай ме, принцесо.
Тя поклати глава.
— Гледай ме — нареди той грубо.
Когато властният жест на силната му ръка потвърди думите му, Саранда най-накрая отвори очи и потърси лицето му.
— Ето така — каза той, като отново започна да прониква в нея. — Просто гледай, чувствай. Изпитвала ли си същото с някой друг?
— С никого — отвърна задъхана тя, тръскайки глава. — С никого не ми е било толкова хубаво.
— Това е, скъпа. Просто се отдай на усещането да съм вътре в теб. Погледни ме в очите. Какво виждаш?
— Аз…
Мейс бе променил позата. Той така майсторски се движеше в нея, че тя не можеше да намери думи. Усещаше как приближава следващият оргазъм.
— Виждаш ли някаква злоба в мен?
Тя поклати глава.
— Изглеждам ли ти така, сякаш искам да те нараня? Кажи ми.
— Изглеждаш ми така, сякаш ме обичаш.
— Така е, любима. Продължавай да гледаш. Продължавай да запомняш, че така изглежда любовта.
С учестяването на ритъма, той потърси гърдите й и ги погали. Тя остана без дъх и отново всичко се завъртя пред очите й.
— Не откъсвай погледа си от мен — заповяда той. — Продължавай да ме гледаш в очите.
Саранда трябваше да се бори, за да задържи очите си отворени. Мейс пъхна палеца си в устата й. Тя го засмука в ритъма на нарастващото удоволствие. На прага на оргазма той спря и тя усети как приятните вълни се задвижиха бавно нагоре по гръбначния й стълб до самото й сърце. В същото време видя в погледа на Мейс одобрението, светлината, любовта. И започна да разбира най-сетне какво е означавала тази изтощителна нощ.
— Мейс — прошепна тя, когато отново се опомни, че е на леглото, където ръцете я боляха нетърпимо, а сънят тегнеше над клепачите й.
Той се наведе и я прегърна нежно.
— Какво има, любима?
— Не мога повече. Толкова съм уморена. Заспивам.
Мейс беше все още вътре в нея, твърд като кристал в някоя дълбока, тъмна пещера.
— Почти свършихме, скъпа. Само още малко.
— Какво е това — извика тя, раздразнена и изтощена, на ръба наплача. — Какво искаш от мен?
— Ще разбереш — обеща й той. И започна наново.
Следващият път беше по-лесно. И следващият. От изтощението съзнанието й започна да се отпуска. Прекалено уморена за да мисли, тя най-сетне се отдаде на чувствата си. На усещането за неговия горещ език между гърдите си. На усещането за пръстите му, заровени в меките косми между бедрата й. На празното, болезнено желание, когато той се отдръпваше и вече не я изпълваше с неподражаемото пулсиране вътре в нея.
И тогава то се случи. Чудото, което чакаше Мейс. Саранда вече не искаше свободата си, за да забие гневно нокти в гърба му или да го бие, когато я обземаше паника. Внезапно, само за миг, тя бе обхваната от радост, толкова неизмерима, че сякаш изпълваше сърцето й и се излъчваше от всяка нейна пора. Поразителното бе, че тя чувстваше сърцето си като една огромна щастлива орбита, пулсираща с любов и съчувствие. Като че ли бе обзета от невероятен прилив на толкова нежна и всепоглъщаща любов, че обгръщаше цялата земя. За първи път тя усети какво е да прощаваш.