Мейс я хапеше нежно по врата, когато тя най-сетне успя да проговори.
— Мейс.
Той спря и зачака.
— Отвържи ме.
— Вече говорихме за това.
— Отвържи ме, Мейс. Искам да те докосвам. Не ми е достатъчно само ти да го правиш. Искам и аз да ти дам нещо.
Мейс я погледна подозрително. Като се повдигна на колене, той коленичи пред нея и насочи пениса си към устата й.
— Още не е дошло времето.
Езикът й беше толкова жаден да го вкуси, че веднага се показа и започна да го лиже ентусиазирано. Тя го пое целия в устата си и макар да бе твърде голям, устата й сякаш се разтегна по собствена воля, толкова ненаситна бе да го вкуси. Тя го засмука силно и задърпа въжетата си, тъй като я сърбяха пръстите да го докосне.
За миг Мейс спря да диша. Застена тихо със затворени очи, сякаш удоволствието бе толкова голямо, че не можеше да намери думи, за да го изрази. Сетне, като заклати глава, сякаш се мъчеше да издържи, той насила се откъсна от нея.
— Не е честно. Предупредих те. Не ти ще контролираш.
Саранда не можеше да го обвинява за подозренията. Преди часове — или бяха минали дни? — беше загубила всякаква представа за времето — беше използвала устата си, за да го командва, вместо да бъде обратното. Но сега това бе преодоляно и като че ли някаква божествена намеса я бе пренесла към копнежа единствено да дава удоволствие в замяна на подаръка, който бе получила през дългите часове на нощта.
— Погледни ме в очите — каза му тя.
Той го направи някак весело.
— Какво виждаш?
Мейс се намръщи.
— Нещо се е променило, нали?
Мейс продължаваше да се мръщи, сякаш се бореше да отрече.
— По-точно, нещо липсва.
— Да… така е…
— Какво виждаш?
Той обаче все още не можеше да го определи.
— Аз ще ти кажа. Виждаш една жена, която те обича отвъд времето и пространството. Жена, която ти е толкова благодарна, че иска да дава така, както е получавала. Жена, в чиито очи някога се четеше болка от спомена, но която сега вижда единствено мъжа, когото обича.
Той се взря в лицето й и Саранда забеляза някакво колебание, сякаш толкова силно желаеше да й повярва, че се боеше.
— Отвържи ме, Мейс. Нека ти покажа какво направи за мен. Нека сега аз да те любя.
Предпазливо, очаквайки да се разбунтува всеки миг, той освободи крайниците й. Веднага щом се оказа на свобода, тя се обърна към него. В очите му виждаше, че очаква нейния подарък.
Саранда се притисна към него, обви шията му с ръце и толкова силно го зацелува, че той падна назад на леглото. Като го целуваше все по-дълбоко, тя се премести върху него, триейки слабините си о силните му крака, прокарвайки ръце по гърдите му, раменете, навсякъде, където можеше.
Саранда откри пениса му, притиснат между двете им тела. Той веднага се съживи от докосването на пръстите й и изпълни ръцете й. Като се наведе, тя го пое лакомо в уста, като прокарваше и двете си ръце по тялото на Мейс, разтваряше краката му и го галеше там.
Желанието да го възнагради измести изтощението. В този миг тя се чувстваше способна на всичко. Можеше дори да полети с него във въздуха. Щом бе в безопасност в обятията на Мейс.
— О, колко исках да те докосвам — рече задъхано тя. — Дори не подозираш какво ми беше — да те виждам толкова близо и да не мога да прокарам ръце по тялото ти. Мили Боже, как обичам тялото ти!
Очите на Мейс се отвориха широко от изненада.
— Така, мили. Дръж очите си отворени. Искам да те гледам в очите, докато свършваш. — Като се премести, Саранда се настани върху него и сантиметър по сантиметър се спусна надолу, докато той я изпълни докрай, дотолкова, че се боеше да не се разцепи на две. С вперен в него поглед тя започна да се движи, като го стискаше здраво с мускули, които трябваше да са уморени, но бяха много стегнати. И Саранда виждаше как очите му притъмняват точно както и нейните трябва да бяха притъмнявали, когато той я наблюдаваше.
Тя се наведе и облиза зърната му. Чу го как стене. Толкова дълго се бе отказвал от собственото си удоволствие, че сега бе готов да експлодира. Саранда ускори ритъма, а той я хвана за бутовете и ги стисна, докато тя се движеше.
Тя искаше да му дари удоволствие. Но докато се движеше и го гледаше с любов в очите, усети как се разтапя, как се превръща в пара и влиза в него. Нейният оргазъм бе толкова неочакван и мощен, че надскочи телесното удоволствие. Той беше триумф на духа, при който две души се срещат, и, освободени от телесния си затвор, най-сетне засилват.
— О, Мейс — каза тя, сякаш хипнотизирана, загледана в очите му. — Мейс… Мейс… благодаря ти. Благодаря ти, че ме спаси.