Двамата бяха толкова разтърсени, че останаха да лежат, впити в обятията си, неспособни да говорят. Той я бе прегърнал силно и чувстваше как сърцето й се разтваря и разширява, как започва да обича.
Саранда сгуши глава в извивката на ръката му и заспа спокоен сън. И знаеше, дълбоко в сърцето си, в новооткритата чистота на душата си, че повече нищо няма да е в състояние да я нарани.
46
Следващия ден прекараха в леглото, като похапваха хляб и сирене, задрямваха прегърнати, люлени от ритъма на парахода. Реката, която ромолеше покрай тях, миризмите на Мисисипи, лекото поклащане на каютата им допринасяха за чувството на покой и умиротворение.
Саранда и Мейс спуснаха завесите на балдахина около леглото и се изолираха от външния свят така успешно, сякаш бяха отплавали към далечни, омагьосани светове. В тяхното райско кътче беше уютно и топло като в пещера. Натрупаха възглавничките около себе си и се сгушиха в потайния си интимен свят.
Далеч от чуждите погледи, те вършеха каквото си поискат. Пренебрегвайки официалността, двамата пиеха виното направо от бутилката, която си подаваха и като се кикотеха, взаимно го облизваха от устните си.
— Чувствам, — каза му тя — че нищо от досегашния ми живот не е било истинско. Времето, прекарано с теб, е като някаква забрава, пълно бягство от реалността. И въпреки това изглежда по-истинско от всичко останало.
— Често пъти тъкмо реалността е илюзия, а илюзията е по-реална — промърмори той.
— Ти си единственият, който мисли така — каза Саранда, като го целуна.
Усмивката му беше малко крива.
— Понякога е цяло проклятие да виждаш неща, които другите не могат да видят.
— Имаш ли чувството, че вечно ще си държиш езика зад зъбите? Че няма да можеш да казваш нещата, които ти изглеждат толкова очевидни и които въпреки това плашат хората и те не могат да ги видят ясно?
— Сякаш постоянно ти се налага да намаляваш скоростта и да ги изчакваш да те настигнат…
— Но когато си с мен…
Той я щипна весело по носа.
— Когато съм с теб, любима, трябва да съм постоянно нащрек.
— Радвам се да го чуя. Не би било приятно, ако бях скучна като останалата част от човечеството. А с Пилар как беше?
— Пилар беше такава какъвто сам мечтаех да бъда. Тя беше най-големият пример.
— Значи, като си я обичал, всъщност си се опитвал да откриеш нещо в себе си, което да заобичаш.
Мейс се затрудни за миг.
— Не съм мислил за това. Но допускам, че си права. — Той се усмихна и Саранда забеляза облекчението в погледа му. Сякаш и той самият внезапно бе пуснат на воля. — Когато срещнеш друг мистификатор, той винаги ще усети кога си неискрен.
— Не е ли странно? От самото ни раждане са ни учили да поразяваме хората право в сърцето. Да съзираме лицемерието, слабостите, които те никога не биха посмели да погледнат очи в очи. И да ги използваме в своя полза. Но когато се стигне до нашите собствени чувства…
— Необходим ни е сроден дух, за да изтръгнем пороците от себе си, нали?
Двамата се разсмяха и потъркаха буза о буза. Неговата брада беше набола и одраска нежната кожа на Саранда.
— Мейс.
— Да, любима?
— Нека сключим договор.
Мейс се отдръпна и се изтегли по-нагоре, като се облегна на таблата.
— Признавам, че съм труден на обещания.
— О, не е нужно да ми обещаваш, че ще се ожениш за мен или друга подобна глупост. Само искам да се закълнем, че каквото и да става, оттук нататък ще казваме истината. Поне един на друг.
Мейс премигна и отново посегна към бутилката.
— Е, принцесо — каза тихо той, — истината е относително нещо.
— Истината си е истина. Едно нещо или е вярно или не е.
— Позволи ми да не се съглася. Истината зависи от това как я възприемаш. Онова, което е вярно за мен, не е непременно вярно и за теб.
Саранда седна в леглото, обърна се с лице към него и подви крака под себе си.
— Нали не го вярваш?
— Вярвам го. Цял живот го доказвам. А и ти също, бих добавил.
— Прекарах целия си живот да бягам от истината. Най-накрая ти ми даде смелостта да я погледна в лицето и имаш дързостта да ми казваш, че не вярваш в нея?
— Не съм казал, че не вярвам в нея. Просто казах, че истината е като призма. Държиш я по един начин и виждаш едно, обръщаш я и виждаш нещо друго. Истината е коктейл от възможности. Съставена от полуистини, от „ако“-та и от „може би“. Нищо не е абсолютно. Защо, мислиш, ние, измамниците, можем да правим това, което правим? Ние представяме една възможност за истина и караме другите да ни вярват. Виж приятеля си Бат. Аз го нарекох убиец на хора. Каква бе истината? Вярно ли ще бъде, ако всички повярват в това? А ако го вярват достатъчно дълго време, превръщали се в истина? Твоят Бат може да стане убиец, тъй като му се е предоставила такава възможност. Е, кое е истина?