— Това са само приказки. Истината е, че Бат е убил само един човек. Той има добро сърце. Никога не е искал да убива никого. Но онзи тип бе нападнал една жена. Бат стреля и така остана куц. Виждаш, че обстоятелствата са го принудили да направи нещо, което иначе не би избрал.
— Е, той убиец ли е или не?
Саранда понечи да отговори, но се отказа.
— Сама разбираш, че не е толкова просто.
— Но какво общо има това с факта, че ние трябва да сме честни един към друг?
— Как бих могъл да обещая нещо, което не съществува?
— Да не би да ми казваш, че ако ти се предостави възможност, би умрял заради мен?
— Казвам ти, че това, което аз приемам за истина, може да изглежда лъжа за теб. Че всеки от нас вижда истината по своему. Че преследването на истината заради самата нея е едно безплодно занимание също като опитите да се намери един изгубен шилинг в река Хъдзън.
— Как можеш да твърдиш, че не вярваш в истината и въпреки това искрено желаеш да ръководиш вестник?
— Не се интересувам от това да диктувам истината на читателите си. Не копнея за нищо друго освен да посадя в съзнанието им единствената дума, която се корени във всяка мъдрост: защо! Истинската опасност се намира у онези, които провъзгласяват, че притежават единствената истина и искат да я диктуват на всички нас. Аз пиша редакционни статии, не забравяй. А не горещи новини.
— Искаш да кажеш, че пишеш измислици.
— Току-що доказа моята теза. Според твоята истина създавам фантазии. Според моята създавам илюзии, които често пъти са по-истински от фактите.
— Ще трябва да помисля върху това.
— Направи го.
— Имам странното подозрение, че някъде по пътя съм била изиграна.
Мейс се ухили и показа вълчи бели зъби, очевидно доволен от себе си.
— Радваш се, че си ме надвил — временно, бих добавила — със златния си език. Кълнеш се, че истината е илюзия и следователно имаш правото да я манипулираш както намериш за добре. И въпреки това си се борил заедно с революционери, които със сигурност трябва да са вярвали, че тяхната реалност е единствената. Ти бе изумен от подозрението ми, че баламосваш семейство Ван Слайк и вероятно не си го смятал за баламосване.
Усмивката бе изчезнала от лицето му и сега то бе намръщено.
— Какво искаш да кажеш?
— Всъщност, нищо. Просто че философията ти е изцяло философия на мошеник и въпреки това последните няколко години си живял по съвършено различен начин. Изглеждаш като благороден гладиатор, който се бори за правата на унижените. Е, аз те питам — кое е истинското ти аз?
Мейс помълча известно време и пак отпи от виното. Предложи и на нея, но тя поклати глава.
— Не измествай темата.
— Да ти разкажа ли една история? — попита Мейс.
— Има ли нещо общо с това, за което говорим? Или има за цел да ме разсее?
— Ти прецени.
— Добре. — Саранда се настани удобно на възглавниците.
— Един човек си вървял по пътя и срещнал змия, която била тежко ранена и беряла душа. Тъй като бил с добро сърце, той взел змията и я занесъл вкъщи, където се грижил за нея, докато напълно оздравее. Тогава тя се обърнала и ухапала човека, който й спасил живота. Докато лежал на смъртен одър, той попитал змията: „Защо го направи? След цялата любов и грижи, с които те обградих?“ А влечугото отвърнало: „Ти какво си очаквал? Когато ме взе, знаеше, че съм змия.“ — Мейс направи пауза и вдигна поглед към балдахина. — Ето така се чувствах, когато срещнах Пилар. Не исках повече да бъда змия.
— Въпреки това нямаш нищо против да използваш изкуството да заблуждаваш другите, за да помагаш на хората.
— Всички ние работим с това, което ни е дадено.
— Понякога то е единственото, което можеш да направиш.
— Странно, нали? Мислех, че ти си въплъщение на злото. Че хладнокръвно крадеш вестника от Ван Слайк. Дори мислех, че си ги убил. Въпреки това ти по своему си също толкова състрадателен като тях. Времето, което прекарах с теб, ми показа едно ти, Мейс Блакууд, независимо дали го знаеш или не, си един достоен мъж.
— Достоен? — Той явно се забавляваше. — При теб май няма половинчати неща? Омраза или боготворене… и между тях нищо.
— Виж какво направи за мен. Не бе нужно да преживяваш това, което преживя. Ти жертва много, за да оцелея и да съм щастлива.
Устата му се изкриви в усмивка, като разкри дълбока трапчинка на бузата му.
— Не беше лесна работа да те любя цяла нощ, това ли искаше да кажеш?
— Знаеш ли какво си мисля? Че си по-свестен отколкото позволяваш да те възприемат. Поради някаква причина се плашиш да признаеш, че вътрешно си добър човек. Човек с дълбоки чувства. Мъж, способен да обича силно.