Той се разсмя.
— О, вярваш ли в това?
— Също така вярвам, че искаш вестник „Глоуб джърнъл“, за да се сбъдне мечтата на Ван Слайк. Само че междувременно тя е станала и твоя мечта. И ти си станал Арчър.
— Така ли мислиш?
— Знаеш ли какво още мисля?
— Мислиш ли, че баща ти би ме одобрил?
Саранда прехапа устна замислена.
— Ако можеше да те опознае. Би бил глупак, ако не открие в теб съвършения мъж. А баща ми не беше глупак.
— Значи съм идеален, така ли?
— О, идеалният мъж. Загрижен и обичлив, когато си облечен…
— А когато съм съблечен?
— Много… много… властен в леглото.
— Ах. Значи това е изискване на баща ти? Мъжът, който спечели ръката ти, да е властен в леглото?
— Не знам за баща ми, но за себе си съм сигурна. Повечето мъже толкова лесно се манипулират само с една хубава усмивчица, че е трудно да ги уважаваш. Но ти — ти си различен. Веднъж Бат каза, че в теб съм срещнала достойната си половина. Макар да не съм склонна да стигна чак дотам, бих признала, че поне ме… заслужаваш.
Мейс се усмихна бавно и погали с поглед устните й.
— Значи ти обичаш властните мъже, така ли?
— Когато им разрешавам да бъдат властни. И докато полагат усилия да задоволят и мен, а не само себе си.
— Ще трябва да го имам предвид.
— Скъпи, що се отнася до теб, нямам никакви оплаквания.
— О, но ти още не си ме видяла в най-добрата ми светлина!
Саранда повдигна вежда доволна.
— Наистина ли?
— Толкова дълго си играхме на криеница с теб, че ни остана много малко време да си поиграем както трябва и в леглото, така да се каже.
— Продължавай да говориш. Харесват ми думите ти.
Мейс взе ръката й и я притегли върху себе си.
— Е, аз съм разкрит напълно. Олицетворение на съвършенството, нали така? А сега трябва да измислим какво да правим с теб.
Саранда се наведе над него и косата й падна върху страните му.
— Имам няколко предложения.
— Какви?
Тя размърда бедра и усети как Мейс се втвърдява под нея.
— Защо не ми покажеш какво съм пропуснала? Ако не си прекалено изтощен, разбира се.
47
Мейс се изтръгна от прегръдката и стана от разхвърляното легло.
— Ела тук — каза той.
Саранда се надигна, като уви стегнато чаршафа около тялото си. Почувства как някаква странна възбуда се надига откъм пръстите на краката й. Какво ли бе намислил този път Мейс? Преди тя се бе разпореждала с мъжете. А сега чувстваше приятно облекчение, предоставяйки възможност на другия да поеме поводите. Всичко много напомняше също така и играта на сляпа баба. Саранда не знаеше каква изненада ще открие, когато се обърне.
— Харесваш ме властен, нали?
— Да. — Думата прозвуча като ласка.
С едно бързо движение той се пресегна и я притегли към себе си. Дробовете й останаха без въздух.
— Властен по такъв начин?
Той нетърпеливо наведе глава и през тънката материя на чаршафа пое зърното й в уста. Същевременно ръцете му смъкваха покривалото от другата й гърда, оголвайки едрата, набъбнала сфера. Внезапно залепи устни върху голата й плът и чаршафът падна на пода.
Докато смучеше гърдата й, ръцете на Мейс откриха окосменото място между бедрата. Той започна да я опипва изкусно, а тя безпомощно отметна назад глава. Устата й остана отворена от въздишката, изпълнила тихата стая. Пръстите му влязоха вътре със сръчността и деликатността на стрелец. В него нямаше нито колебание, нито несигурност. Той се движеше така, сякаш бе прекосявал картата на женското тяло толкова често, че то бе запечатано завинаги в съзнанието му. И пътуването бе толкова приятно, тъй нетърпеливо очаквано, че заслужаваше да му се отдаде както и първият път.
— Нека да видя дали си спомняш онези условия — каза Мейс, придвижвайки се към другата й гърда. — Докато ти доставям удоволствие… така ли беше?
И какво удоволствие й доставяше той! Майсторски движещите се пръсти влизаха в места, за които Саранда никога не бе подозирала. Тя усещаше как дългите му, твърди пръсти се плъзгат нагоре по бедрата й, как разтварят устните й и един по един се плъзват вътре в нея. Когато Мейс коленичи на едното си коляно и започна да я лиже, Саранда почувства езика му като палещ огън. Той беше майстор, който с огромно желание я галеше, вкусваше, измъчваше, настояваше. Очите й, полуотворени, бяха замъглени и замечтани, сякаш бе пияна. Саранда знаеше колко възбуден е Мейс — усещаше го по жарта, с която я поглъщаше. Но сякаш не можеше другояче, той се бе заел бавно и старателно да й достави удоволствие.