И през цялото време, докато не бе заета с плътта й, вълчата уста на Мейс не спираше да изрича страстни слова. Той непрестанно й говореше, понякога й се усмихваше, понякога едва изричаше думите, докато плъзгаше език по тялото й. Саранда облизваше устни и дишаше учестено. Тя се възбуждаше само като слушаше дълбокия, съблазнителен глас на Мейс. Нищо не можеше да я възбуди толкова колкото мъжът, който й говори в леглото.
Мейс започна да шепне заповеди.
— Обърни се само малко. — Тя правеше каквото й казва. — Сложи си крака на леглото.
Саранда сви единия си крак и го вдигна на леглото, като му даде възможност да я вижда по-добре.
Устата му отново се задвижи. Тя сама повдигна гърдите си високо, за да може да ги огледа.
След малко той се изправи, хвана я за талията и я вдигна високо над главата си. Като я обърна, той положи коленете й върху раменете си така че тя го яхна с широко разтворени крака. Тогава Мейс я хвана за бутовете, придърпа я по-близо и зарови лице между бедрата й. Саранда трябваше да сграбчи главата му, за да не падне назад, когато езикът му се мушна вътре и я подлуди.
Тя се изпразни, яхнала широките гърди на Мейс, хваната здраво за черните му къдрици.
Едва свършила, Мейс я спусна на леглото и я повдигна така, че да застане на колене с широко разтворени крака върху смачканите чаршафи. Тогава се приближи към нея с цялата си груба, мускулеста сила. Саранда вдигна ръцете си, хвана ги, стисна ги здраво над главата си и започна да се полюлява с цяло тяло, като търкаше гърдите си в лицето му. Мейс веднага пое едната в уста. Тя отметна назад глава и издаде стон, който можеше да се чуе и отвън, а Мейс я хвана зад коленете и я дръпна внезапно. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, когато Саранда падна на леглото. Хванал я за краката, той ги разтвори широко, придърпа я към себе си и влезе в нея толкова силно, че тя го усети на места, за които не знаеше, че съществуват.
Като хипнотизирана гледаше как собствената й плът се разтваря и лакомо се увива около него. Мейс влизаше и излизаше със силни движения. Саранда вече бе изгубила напълно контрол и бе потънала в усещания, които бяха прекалено експлозивни, за да продължат дълго.
Беше толкова мокра и разгорещена, че се боеше да помръдне. А Мейс знаеше какво иска и се бе заел да го постите в безпощадна забрава, сякаш нищо и никой не можеше да му се изпречи на пътя.
Той взе единия й крак в ръка и го вдигна високо към гърдите си, като я повдигна от леглото достатъчно, за да сложи прасеца й върху рамото си, оставяйки другия край свободен. Саранда увисна на вдигнатия си крак, а Мейс потъна в нея толкова силно и страстно, че тя се задвижи като парцалена кукла, и, затиснала устата си с ръка, издаде неистов, страстен вик.
Мейс никога не оставаше дълго в една поза. Със силата на атлет той я поставяше където пожелае, комбинирайки акробатическата мощ и гъвкавост с живото си въображение, като постигаше ефект, изпълнен с великолепие и красота. Той правеше любов с такова въображение, с толкова много звуци и дързост, че беше едва ли не гениален. Саранда бе пометена от такава буря от емоции и еротични усещания, че не можеше да си спомни кога за последен път си бе поела дъх.
— Това ли ти харесва? — попита я той, докато я чукаше като жребец и същевременно опипваше пулсиращата пъпка на желанието й.
Саранда усети как оргазмът я облива като прилив и помита всичко по пътя си.
— Да — въздъхна тя, търсейки нещо, за което да се хване и тъй като не намери, улови чаршафите. — Да… да… да…
48
Няколко нощи по-късно ги събуди тежък тъп удар. Двамата седнаха с разтуптяни сърца, заслушани в тишината.
— Какво беше това? — попита Саранда.
— Сякаш се ударихме в брега.
Мейс се надигна и отиде гол до прозорчето.
— О, Господи!
Саранда беше вдигнала чаршафа към гърдите си.
— Какво има?
— Малко моторно корабче ни е спряло. Качват се на борда.
Сега и двамата чуха гласове — резки, заповедни, — в които звучеше заплахата на властта. Без да и се казва, Саранда разбра защо тези мъже се качват посред нощ на кораба. Тя се надигна и бързо започна да се облича.
Мейс навлече панталоните си, прилепил ухо до люка.
— Какво става тук? — той чу гласа на капитана, възмутен от безпокойството. Приглушените гласове потвърдиха опасенията на Мейс и той бързо нахлузи ботушите си.
— Погледнете тук — чу се глас.
Прошумоля хартия и двамата чуха сепнатия отговор на капитана:
— Ами, да, мисля, че е на борда.
Саранда отваряше чекмеджета, събираше дрехи и бельо. Тя ги пъхаше в чантата, когато чуха стъпки по коридора.
— Какво ще правим? — попита тя. — Нямаме пистолет. Изключено е да ги придумаме да се откажат.