49
За да влоши още повече нещата, семейството заряза заниманията си и ги посрещна като стари приятели. Очевидно беше, че малцина посещаваха тези отдалечени райони. Въодушевлението по детските лица накара Саранда да се почувства още по-зле поради предишния им план да използват тези хора.
Единственият момент на напрежение се появи, когато дойде бащата, накуцвайки, облечен в униформа на конфедерацията, и започна да се мръщи на английския им акцент.
— Вие говорите много странно — каза той. — Май не сте янки, а?
— Не — обясни Мейс. — Ние сме англичани.
Фермерът кимна философски.
— Разбрах, че сте или от Великобритания, или от Азия.
Семейството дори им спести неприятностите да обясняват какви са и що са, тъй като не им зададе никакви въпроси. Когато Мейс започна майсторски скалъпената си история, бащата каза:
— О, това няма значение. Май че една баня ще ви се отрази добре. Жено, хвърли онази вода от прането. Дай да употребим горещата вода по предназначение!
През ливадата бе опънато въже, на което висяха дрехи, най-вече детски панталонки и ризки, доста кърпени, но безупречно чисти. Фермерът ги премести, за да нагласи огромния юрган, зад който сложиха нещо като вана. Зад юргана първо Саранда, а после и Мейс се изтъркаха с твърдия домашен сапун, докато децата стояха пред завесата и ги гледаха.
Щом се измиха, им дадоха дрехи, за да се облекат. Протестите им не бяха чути.
— Не можете да ходите с това, което е на гърба ви — настоя фермерът. — Ами, няма да е човешко, ако не разделим онова, което имаме, с хора, които имат по-малко и от нас.
Като срещна погледа на Мейс, Саранда отиде зад завесата и облече роклята на жената. Беше толкова избеляла от носене и пране, че изглеждаше мръсносива. Беше й доста широка в гърдите — навярно жената е била бременна или е кърмила през по-голямата част от брачния си живот, — а полата бе много широка, по модата от преди десетилетие. Саранда преброи пет отделни места, където роклята беше внимателно закърпена, но материята бе толкова тънка, че едно по-силно дръпване щеше отново да я скъса. Като се показа иззад завесата, Саранда улови гордия поглед на жената и осъзна със сепване, че това трябва да бе най-хубавата й рокля.
И Мейс нямаше особен късмет, фермерът бе по-нисък от него и крачолите на панталона стигаха до средата на прасците му, а ръкавите едва покриваха лактите му. Той нави ръкавите, като показа силните си мускулести ръце. Но панталоните му бяха така тесни, че едва се движеше. Издутината между краката му бе толкова отявлена, изпънала тесните бричове, че очите на жената се насочиха натам и се разшириха от ужас. Колкото може по-ненатрапчиво Мейс издърпа краищата на ризата и ги спусна отгоре.
Саранда едва сдържа смеха си.
За обяд ги нагостиха със зеленчукова супа. Гостбата едва стигна да нахрани семейството от десет души и въпреки това те настояха да дадат на гостите си най-големите порции. Докато се хранеха гузно, Мейс разпитваше за околностите.
— Май сме на около двайсетина мили от Мемфис — каза фермерът. — Трудно се върви пеша, а ние имаме само едно муле. Взимаме сал, ако се наложи. Ама не ни се налага много-много да ходим в града. Вие обаче идете.
— Не можем да вземем вашия сал — каза Саранда, като осъзна изумена, че предпочита отново да плува посред нощ.
Фермерът махна нетърпеливо с ръка.
— По дяволите, вземете го! Сами виждате, че имам достатъчно материал. Ако ми потрябва пак, ще си скова нов. Жено, дай на тези хора по още една чорба!
Те отказаха, макар да бяха яли съвсем малко дни наред и бяха все още изтощени от плуването.
— Щом настояваш, ще взема сала — рече Мейс. — Ще тръгнем по здрач. Но само при условие, че ми кажеш какво можем да направим за теб в замяна. Може би да пооправим оградата или да помогнем…
— Е, та за какво ми е по-добра ограда? Няма какво да пази. Не, вземете го. Но ако ще ви е приятно, може да поговорите с малките. Те си нямат особени развлечения, нали, деца?
Мълчаливо, с разширени очи, децата поклатиха глави.
— Тате, срамувам се от теб. Не виждаш ли, че хората са уморени? Нуждаят се от почивка, това е. Не е ли така?
— Е — призна Саранда, която едва държеше очите си отворени, — малко сън ще ни се отрази добре.
— Ами, използвайте леглото ни — извика фермерът. — Настанявайте се!
Двамата се спогледаха ужасени.
— Не можем…
— Не си го помисляйте дори! Ние с жената ще лягаме чак към седем. Влизайте и се настанявайте!
Поканиха ги в единствената спалня с малко легло, сковано от грубо издялани пънове. Дадоха им юрган, дръпнаха завеската, която служеше за врата, след което фермерът и жена му се върнаха към ежедневните си занимания.