Саранда го усети как се унася. С въздишка той се обърна на една страна и положи глава на гърдите й. Във всеки друг момент тя би се отнесла подозрително към подбудите му. Но сега изглеждаше толкова спокоен, сигурен в нея, че сърцето й преля от любов.
— Пееш като ангел — промълви той с пресипнал от умора глас.
Тя сложи ръка върху тъмните му къдри и го погали.
Като го гледаше как спокойно се унася, тя усети паника. Беше твърде лесно. Ами ако фермерът ги бе излъгал? Ами ако бе изпратил децата си, за да отвлекат вниманието им, за да може той да извика полицията? Може да ги залъгваше да спят също както ги залъгваше да му се доверят. Тя никога в живота си не се бе доверявала на непознати. Трябваше ли да си позволи да заспи, само за да се събуди и да открие, че са обградени?
Саранда отвори уста, за да изкаже страховете си, но Мейс вече спеше дълбоко.
50
Нещо поскърцваше ритмично, сякаш се полюляваше въже. Саранда усети как се затяга около шията й, как я прежулва и задушава. Сетне, с тласък, тя увисна високо във въздуха, а възелът изкара остатъка от въздуха й…
Тя се събуди стресната в празното легло. Скочи веднага, като очакваше да се озове заобиколена от пушки, а Мейс — прикован към стената. Вместо това нейният любим я наблюдаваше с премрежени очи от един люлеещ се стол. Тя падна отново върху чаршафите с вик на облекчение. Стола, а не въжето на бесилката, беше чула в съня си.
— Помислих, че са повикали полиция.
— Така ли? — попита тихо той.
— Стори ми се, че може да ни чакат да заспим, за да ни предадат. Може и на миля оттук да има полицейски участък. Никак не ми иска да ме заловят точно сега.
Скърцането спря. Мейс мълчеше толкова продължително, че тя се обърна и го погледна въпросително. Той я гледаше замислено и сериозно. Но когато най-накрая заговори, тя усети обидени нотки в гласа му.
— Ако мислех, че има някаква опасност, мислиш ли, че щях да заспя?
— Нямаше ли да заспиш? — попита тя, останала без въздух.
Мейс се наведе напред, като опря лакти на коленете си.
— Саранда, знай, че никой и нищо не може да ти навреди, щом съм все още жив. Бих умрял само за да те опазя.
На челото му бе паднала една къдрица. Тя посегна и я отметна назад с разтреперани пръсти.
— Какво, за Бога, те кара да мислиш, че твоята смърт няма да ме нарани?
Мейс се усмихна.
— Надявах се да ти вдъхна кураж, че докато съм жив, си в безопасност.
— Безопасността не е нещо, което съм търсила, Мейс. Ако имам избор да бъда в безопасност и да бъда с теб, с лекота бих избрала живота на беглец. И въпреки това… — Тя поспря. — Признавам, че думите ти не ми дават особен избор. Нямам какво да ти предложа в замяна на твоята решимост да жертваш живота си заради мен.
Той взе ръката й от косата си и я притисна към устните си.
— Така ли?
Саранда се замисли за децата на фермера и сведе поглед.
— Как беше толкова сигурен, че фермерът няма да се затича към властите?
— Забравяш, че отлично преценявам характерите.
— Не знам това. Обичаш ме, нали?
— Току-що ти казах. Повече от живота си.
Беше цяло чудо, че някой я обича толкова. Защо тогава я обземаше такъв страх?
— Преди бягах от неприятностите — каза му тя. — Но трябва да призная, че е много по-хубаво, когато не бягам сама.
— Когато свърша, никога повече няма да ти се налага да бягаш.
— Хубави слова, но се съмнявам, че е възможно. Цялата страна разбра с какво се занимавам. Изобличиха ме като шарлатанка. Дори да успеем да възстановим доброто ми име, така или иначе губя занаята си.
— А той трябва ли ти?
— Какво искаш да кажеш.
— Ами дали възнамеряваш да продължиш с измамите? Ако можеш отново да си върнеш анонимността, би ли продължила?
Саранда издърпа ръката си.
— Това е въпросът сега, нали? След като е видяла просветлението, дали свободолюбивата дама ще прекрати презрените си действия? Нямам готов отговор. Това, което се случи с Уинстън и Джаксън, ме ужаси, накара ме да осъзная, че независимо от собствения ми морален кодекс, с действията си аз наранявам хората.
Тя си пое дъх, преди да продължи.
— Имам голямо желание да спра с мошеничеството. И точно в тази къща го осъзнах. Въпреки това обаче, какво друго бих могла да върша? От раждането си съм обучавана само на едно. Мога да правя много неща добре, но всички те служат на главната цел. Имам само един истински талант: да карам хората да ми се доверяват, за да мога да им измъквам разни неща. Колкото и да ми е неприятно да свързвам името си с неговото, аз много приличам на Ланс в това отношение. Като теб искам да водя по-смислен живот. Но не виждам своята роля в света на порядъчните хора.