— Но, Мейс, само помисли. Ти каза, че мога да стана репортер. Но аз никога не съм била пряма в работата си. От мисълта, че трябва да интервюирам някого, ми се изправя косата. Но да правя това, което вече съм правила — да играя роля, да накарам някого да ми повярва, за да изтръгна нещо от този човек — този път информация вместо пари — това го мога! Това е начин да помогна за промяната на света. Начин да мамя хората за добро!
— Пилееш си думите на вятъра.
Гърлото вече я болеше от викане. Трудно беше да надвиква шума на реката и тя се отказа. Но не можеше да спре да мисли за това, докато се носеха през тъмната нощ, влачени от течението. Дали това можеше да бъде отговор? Беше ли възможно онова, което винаги е търсила, да е било под носа й през цялото време?
51
В Мемфис Мейс спечели на покер достатъчно пари, за да отидат на баня, да си купят небиещи на очи дрехи и билети за влака за Охайо. Сетне телеграфира на хората си в Ню Йорк с искане за информация и им каза да отговорят на името Сандърсън в Къламбъс.
Когато пристигнаха, телеграмата ги очакваше. Саранда видя как лицето му помръкна.
— Какво има?
Той вдигна очи и видя как го наблюдава пощенският служител.
— Дай да се махаме оттук — отвърна Мейс и я поведе надолу по-страничните улички, преди да й разкаже.
— Маклауд действа като издател на вестника — каза той приглушено.
— О, Мейс, не!
Той се отпусна на една тухлена стена и затвори очи. Беше стиснал здраво зъби, а дланите му се свиха в юмруци. Дишането му бе накъсано.
— Какво ще правим? — попита Саранда.
— Първо трябва да се върнем в Ню Йорк. Въпреки че моята свръзка не ни съветва. Твърди, че властите проверяват всеки параход и влак, които влизат в града. С приближаването на крайния срок проверяват всеки пътник. Претърсват дори трамваите. — Мейс извади телеграмата от джоба си и зачете: „Не се и опитвайте да идвате. Няма да успеете. Душат за главете ви.“ — Той я смачка в ръка.- Можем да се преоблечем, но при такова претърсване ще рискуваме много. Нямам намерение да влизам в капана им. А и отказвам да те излагам на още опасности.
— Просто ще трябва да намерим друг начин.
— Как? Остават ни три дни, нямаме време да стигнем на кон. А не можем и пеша.
За първи път Мейс изглеждаше наистина обезсърчен.
— Винаги има начин — каза Саранда. — Ако дадена идея не става, просто трябва да се намери друга. Думата „поражение“ — додаде тя, като го имитира, — не присъства в речника ми.
Саранда разбра, че Мейс не я слуша. Красивото му лице бе прорязано от гневни бръчки.
— Ако позволяват на Маклауд да ръководи вестника сега, трябва да са страшно уверени в резултата. Което означава, че сигурно имат доказателства, което са необорими. Можеш ли да измислиш какви биха могли да бъдат?
Саранда помисли за малко, сетне изстена. Писмото относно признанието, което бе покачат на Джаксън в нощта преди сватбата, в което се подчертава как е започнали да ги мами, за да се омъжи за Уинстън. Саранда му разказа за това писмо.
— Не помислих за него. Нямаше причина. То вече бе постигнало целта си.
Мейс й хвърли мрачен поглед.
— А сега просто може да послужи на Маклауд.
През целия ден Мейс беше неспокоен и мрачен. Саранда се опита да го развесели, но напразно. Той не можеше да стои на едно място. Заскитаха по улиците на Къламбъс, като говореха малко.
Саранда използваше времето, за да измисли начин да се доберат до Ню Йорк преди крайния срок, без да бъдат забелязани. Нищо, което измисли, не бе разумно.
— Вероятно е възможно да стигнем до предградията — размишляваше тя. — Сетне твоите хора от вестника да ни посрещнат и да ни вкарат незабелязано.
— Невъзможно. И тях ги наблюдават неотлъчно.
— Е, трябва да има нещо, което да направим.
— Не знам. Може просто да се окажем в ръцете на Маклауд.
— Маклауд и брат ти Ланс — напомни му тя тихо.
— Ланс може да е дръпнал спусъка. Но тъкмо Маклауд уби Ван Слайк. Кълна ти се пред Бога, че все някак ще го накарам да си плати.
Мейс отново защити брат си, което накара Саранда да кипне.
Тази нощ прекараха в хотел и за първи път от седмици насам се нахраниха истински, но това не подобри особено настроението на Мейс. Усилията на Саранда да го развесели също не помогнаха. Дори опитите й да го съблазни останаха без резултат. Той обърна стола си с гръб към стаята и през по-голямата част от нощта гледа през прозореца. Дори когато Саранда заспа, Мейс не прекрати бдението си.
На следващата сутрин беше в гадно настроение. Саранда се надвеси над него, като го прегърна в гръб и го целуна по бузата.
— Нещо ново?