— Хей! Спри, крадецо! Върни се!
Саранда се бе вкопчила в коша с треперещи пръсти, а Мейс събра остатъка от печалбата си на покер, зави я набързо в малка част от канапа на пилота, откъсна го със зъби и го метна надолу.
— Току-що купих балона ти, приятелю! Благодаря за урока.
Балонът се вдигаше бързо, а в това време пилотът разви пак и преброи банкнотите. Очевидно сумата го задоволи, тъй като той вдигна очи и извика:
— Не забравяй, ако горелката се развали, трябва да се приземиш. Имаш само четири торби с баласт.
— Няма да го забравим.
Увиснал надолу, Мейс радостно помаха с ръка. Балонът се разлюля. Вцепенена от страх, Саранда се отпусна на пода, прекалено ужасена дори за да се моли.
53
Саранда седеше, опряла гръб на стената на коша, прилепила колене към гърдите си, твърде уплашена, за да отвори очи. Полюляването на балона я караше да трепери силно. Почувства, че й се гади и й призлява. Поемаше си въздух с усилие. Ако изобщо можеше да мисли, то й се искаше изобщо да не се бе раждала.
Усещаше, че Мейс се занимава с горелката, като следва случайните указания, които бе получил. Като се замисли, че няма никакъв опит, Саранда бе обзета от нова вълна паника. Сигурна бе, че ще се разбият и ще изгорят. Просто знаеше, че ще загинат.
— Престани да се движиш — тросна се тя. Гласът й бе приглушен, тъй като бе притиснала чело към коленете си.
— Да не би да искаш това нещо да се разбие? — отвърна й той.
Саранда бе толкова уплашена, че искаше да се разплаче. Пръстите я боляха от стискане. Думите му я накараха да си представя как излитат без никакъв контрол и се забиват в някакви дървета.
Минутите се нижеха безкрайно бавно, докато тя трепереше сгушена.
— Саранда — повика я Мейс.
— Не говори! — Всеки шум, всяко движение я караше да съзнава огромното разстояние между тях и земята. — Дори не дишай!
— Ела тук. Погледни този пейзаж!
Когато Саранда отказа, Мейс вдигна брадичката й с пръст и я накара да го погледне.
— По-красиво е, отколкото можеш да си представиш.
Обзе я неописуем гняв. Че той може да стои там като някакъв проклет въздушен пират, който едва се държи за въжето, ухилен, сякаш този кошмар, в който я бе забъркал, бе просто една чудесна шега…
Саранда не можа да се овладее. Като лава, изригваща от вулкан, тя го нападна внезапно.
— Ти, кучи сине! — изкрещя тя. — Каза, че мога да ти вярвам.
— Можеш да ми вярваш. Огледай се. Всичко е наред.
— Наред! — Тя го хвана за гушата и започна да го души с пръсти, внезапно станали силни от страха. — Никога през живота си не съм била по-зле! Никога не съм искала да убия някого толкова силно, колкото искам да убия теб! Как можа да го направиш?
Мейс я грабна за кръста и я вдигна нагоре така, че тя се прилепи към гърдите му. Докато я вдигаше, Саранда зърна част от пейзажа, усети, че е на голяма височина, видя огромните пространства. Тя се сгърчи и обви глава с ръце.
Мейс помълча за миг, усещайки я как трепери. Сетне, с тих глас, попита:
— Какво съм ти сторил?
Паниката я бе обхванала напълно. Дишането й бе прекалено учестено. Тя знаеше, че се задъхва, но не усещаше въздух в дробовете си.
Мейс я погледна и видя опасния зеленикав цвят на лицето й.
— Ще те напляскам, ако не се успокоиш — предупреди я той.
— Направи го и ще те изхвърля оттук!
— И ще приземиш сама този уред, така ли?
Коленете й се огънаха. Мейс я хвана под мишниците и я вдигна.
— Разбирам, че ще трябва да те разсейвам с нещо. Да те накарам да мислиш за нещо друго освен за балона.
— Не го споменавай дори — изстена тя.
— Нещо толкова приковаващо, което би завладяло изцяло вниманието ти. И заличило всички други мисли.
Думите му, заедно с интимния тон, започваха да пробиват пелената на ужаса й. Саранда вдигна очи и видя как в погледа му гори истинска възбуда. Една силна ръка се спусна върху бедрата й и я притегли по-близо към него, за да го усети огромен и твърд, притиснат към полите й.
— Как можеш да мислиш за нещо такова в такъв момент? — промълви тя.
— Как можеш да не мислиш? — попита я той.
— Толкова съм уплашена…
— Не мисли за страха си. Мисли за това като за едно голямо приключение. Кой знае накъде ще ни отвее вятърът? С какви превратности ще се сблъскаме по пътя? Ето ни, летим в небесата, съзерцавайки неща, които малцина могат да зърнат. Погледни тези поля. Виж колко малки са дърветата. Колко необятен е хоризонтът. Сякаш сме единствените двама души в целия свят. Само ти и аз. Преодолели смъртните окови, душите ни летят на воля. Не можеш ли да го усетиш, любима? Това вълнува душата като нищо друго, което мога да си представя.