— Това е невероятно — каза той. — Ти си нещо повече от проклета принцеса. — Тя продължи да го смуче по-силно и той изгуби мисълта си. — Ти раздаваш фантазии. Жена, която кара всички мечти на мъжа да се сбъднат.
— Харесва ли ти, когато си в устата ми?
— Господи, да!
Саранда знаеше, че диалогът повече от всичко разпалва страстта му. Самият той бе майстор на словото и обичаше да говори, да прави страстни и похотливи описания. Дори само един шепот можеше да го възбуди до лудост. Саранда знаеше също така, че не би могла да го възбуди — както и всеки друг мъж — така, както той би могъл да възбуди себе си, използвайки собствените си фантазии. Тя само трябваше да му зададе въпрос или да му намекне за образ, а сетне той сам щеше да се развихри.
— Харесва ми да те усещам върху езика си. Обичам вкуса ти. Страстната, мъжествена миризма. Толкова си твърд, че ме караш да потрепервам. Като сабя от закалена стомана. Кажи ми харесвали ти, скъпи? Кажи ми какво искаш да ти направя.
Мейс й го каза с думи, които бяха колкото поетични, толкова и ясни. Като насочваше главата й, докато й обясняваше, той й показа какво иска с похотливи думи, изречени с дрезгав шепот. Саранда не познаваше друг мъж, който така високо да цени милувките й, който да сипе с толкова силно желание похвали относно усещанията, с които го дарява.
Мейс вдигна единия си крак и го сложи върху стената на коша, като й даде възможност да се приближи. Наведена още по-ниско по негова команда, тя посегна и го пое в устата си, като го смучеше, измъчваше и хапеше леко и нежно, докато Мейс ръмжеше доволно.
— Да, скъпа, да. Господи, ти си невероятна!
Саранда не се съмняваше. Тя вложи страха си и вината си, че го заблуждава в усилията да изпълни задачата си, използва цялата си енергия. Движеше се безпощадно тук и там, като разнообразяваше докосванията, начина, по който го целуваше и смучеше, подлудявайки го. Караше желанието да забушува из вените му, самият той замаяно да очаква накъде ще се насочи жадната й уста.
Когато пожела да я вдигне, за да сподели удоволствието му, тя не откликна. Вдигна очи, прокарвайки език по цялата му дължина и попита плахо:
— Ти не каза ли веднъж, че искаш да свършиш в устата ми?
Очите му станаха безизразни, когато й описа по-подробно какво желае.
Саранда много сръчно го накара да замлъкне. Не й трябваше много време. Като взе тестисите му в едната си ръка, тя започна да го гали с другата и да смуче силно, възбуждайки още повече главичката с език, после пак го пое надълбоко. Беше го обвита плътно с устни, когато той се изпразни с вик.
Това би трябвало да го успокои, помисли си Саранда и отново седна на пети.
Мейс разклати глава като лъв, който се отърсва от водата.
— О, Боже! Жено, какво направи с мен?
Той я хвана под мишниците и я вдигна, целуна я продължително и силно, като я гледаше нежно.
— Направи ме толкова щастлив — каза той. — Сега е мой ред да направя същото за теб.
Саранда поклати глава.
— Нека за днес твоето щастие бъде и мое. Достатъчно бе това, че можах…
Той присви подозрително очи.
— Откога си станала светицата Саранда, която се раздава безкористно?
— Не мога ли да пожелая да те направя щастлив, без да бъда разпитвана като някоя…
Мейс я бутна към стената на коша.
— Мейс, недей — извика Саранда, протягайки ръце.
Докато се опитваше да се хване, Мейс вдигна полите й, дръпна бельото й настрани и пъхна ръка между краката й. Както и преди тя бе съвсем суха.
— Ти, малка кучко! — изсъска той с гневен поглед.
— Мейс, за Бога…
Саранда усети, че балонът се люлее. Като погледна през рамо, видя как околността се приближава към тях. Ако той не спреше да я бута, щеше да падне от коша.
— Значи те възбужда, така ли? Да летиш като орлите? Да се носиш над един нищо неподозиращ свят?
— Никога не съм казвала, че ме възбужда. Всъщност, ако си спомняш, аз казах, че ще умра, ако ме качиш горе.
— Измами ме, нали?
— Ти си го заслужаваше. Казах ти, че не искам да се качвам тук. Казах ти, че се страхувам. Но беше ли те грижа? Не! Ти продължаваше да скачаш от въже на въже като някой проклет пират, без да обръщаш внимание на чувствата ми.
Неговият гняв го напусна, като отстъпи място на решителна, студена пауза. Той изглеждаше замислен, сетне в очите му се появи лудешки блясък.
— Ти си съвсем права — каза Мейс. — Съвсем не помислих за чувствата ти.
Саранда не хареса изражението му. Беше същият поглед като пред онази нощ, когато я бе завързал и я бе насилил да се подложи на необичайната форма на терапия. В очите му имаше същия неопровержим блясък, който й показа, че е отишла твърде далеч.