— Съблечи се — нареди той.
Саранда вдигна брадичка.
— Защо?
— Защото няма да можеш да ме измамиш, скъпа. Не и ти.
— Случвало се е преди.
— Вече няма да се повтори. А сега, ще свалиш ли тези дрехи или трябва да ги разкъсам?
Той я грабна за деколтето, но нейните ръце уловиха неговите и ги спряха.
— Ще се поддам на гадните ти заплахи, защото нямам друга дрехи. Но те предупреждавам, от това няма да излезе нищо добро. Няма да мога да се възбудя сега, дори да беше Казанова.
— Ще видим.
54
Саранда стоеше пред него, гола и предизвикателна. Очите й бяха затворени, за да не усеща височината и за да прикрие срама си, когато се оказа права. Мейс може и да беше най-добрият любовник в цяла Европа — а и тя можеше да свидетелства за това, — но щеше да е необходимо много повече, отколкото притежава един мъж, за да я възбуди при тези обстоятелства.
Мейс прие предизвикателството, но не по начина, по който смяташе тя. Тя очакваше груби изисквания. Вместо това Саранда усети нежните му ръце на раменете си. Очите му върху клепачите си, сладко потрепвайки като криле на пеперуда. Той повдигна лицето й и прокара своите мигли по клепачите, бузите и челото й. Това странно я успокои, беше едно игриво и нежно нападение.
Устните му се задържаха върху слепоочията й, вдъхвайки уханието й. Със съвсем бавни движения той докосна с устни скулите й, оставяйки гореща следа от ухо до ухо. Там той се спря, целувайки ушите й, играейки си с върха на езика си. Саранда не подозираше, че е толкова чувствителна на това място. Докато я хапеше нежно, с краищата на пръстите си той галеше шията, врата й, раменете й толкова леко и едва доловимо, че тя настръхна цялата. Комбинацията от устните му върху ухото й и пръстите по кожата й предизвика в тялото на Саранда едно засилващо се желание да бъде докосвана от Мейс. Ако я бе възседнал сега, тя щеше да се отдръпне. Но нежността на майсторската му техника разпръсна напрежението и я изпълни със засилващо се желание. Също като човек, който се навежда напред, за да дочуе шепота на друг, Саранда, докосвана едва, търсеше допира на неговото докосване.
Нито сантиметър от нейната плът не бе пренебрегнат. Като наведе главата й, той погали мястото под скулата й, пред ухото. Придвижи се надолу, за да ухапе пулсиращите скули, шията и ухото. Докато го правеше, тя въздишаше и отмяташе назад глава, за да може той да достигне навсякъде. Разкошни усещания се спускаха през корема й и препускаха надолу по бедрата й.
— Не можеш да ми избягаш — каза той много ниско, така че дори нашепнатите думи накараха пръстите на краката й да потръпнат. — Рано или късно ще се предадеш, за да те обладая.
Начинът, по който говореше, беше небрежен, но сексуалното доверие помежду им беше една предрешена провокация. Саранда потръпна и обърна устни към неговите.
Неговите устни бяха нежни и меко се притиснаха към нейните. Той едва докосна с език вътрешността на устните й, като не проникна по-навътре, карайки я да го покани там. Той играеше търпеливо с тях и тя постепенно започна да се отпуска в обятията му, а устните й омекнаха под неговите. Целувката му се задълбочи, чувствителна, опипваща и бавно търсеща, давайки на Саранда време да се настрои, да се наслаждава, да желае това, което предлагаше. Едва когато тя започна да се притиска към него, той стана по-дързък и мушна език между зъбите й и като го отдръпна, я изчака да го последва. Той я ухапа по долната устна, преди да притисне устните й в целувка, която победи съмненията й и отново замая главата й.
Точно когато се бе забравила в усещанията си, Мейс се премести към другото й ухо. Мяукащ звук показа протеста й, но рядкото усещане предизвика толкова изтънчен копнеж, че тя не можеше да се оплаква.
Саранда си мислеше, че Мейс ще я целува цяла вечност. Никога преди никой мъж не бе използвал устата си, за да я възбуди така, както правеше той сега. Саранда усещаше как кръвта бълбука във вените й. Той не бе докоснал гърдите й, не бе погалил бедрата й, и въпреки това будеше толкова силни копнежи в нея, че би накарал дори и девицата да разтвори крака и да плаче да бъде обладана.
След малко се премести на гърдите й. Вместо да ги стисне в длани, той леко ги погали, целуна ги, облиза ги, като засмука зърната. Като хвана двете гърди в ръце, доближи зърната и прокара бързо език върху тях нагоре и надолу. Усещането беше толкова еротично, че Саранда усети как губи съзнание. Тя изви бедра към неговите, търсейки нещо твърдо, о което да се търка.
Мейс усети, че тя е готова. Като се надигна, пое тънката й талия в ръце и с един мощен тласък я положи върху широкия парапет на коша. Ненадейно сърцето й започна да бие, страхът се смеси с възбудата и събуди у нея такъв тремор, какъвто не познаваше. Беше безполезно да спори. Изгубила ориентация от ужаса и желанието, тя беше на негово разположение както през нощта, когато я бе завързал. Саранда се вкопчи във въжетата отгоре, като се подчини на някакъв разрушителен импулс да гледа през рамо към зелено-кафявия пейзаж долу.