Тя обърна глава настрани. Мейс не губеше време, а вдигаше вече единия й крак, след което го прехвърли през коша и здраво я върза с въжетата. Той върза и другия крак по същия начин така, че Саранда бе прикована и напълно безпомощна. Чувстваше се тъй, сякаш може много лесно да падне назад. Беше принудена да се държи здраво и да обвие с крака най-близките въжета.
— Мейс…
Той се надвеси над нея. Като взе лицето й в ръце, я накара да го погледне.
— Просто си припомни това следващият път, когато се опиташ да се преструваш.
Саранда се опитваше да си поеме дъх.
— Не мога да стоя тук. Кълна ти се, ще умра.
Погледът му беше безпощаден.
— Тогава, лъжлива малка хищнице, ще ти обещая едно нещо, само едно.
— Ще ме пуснеш ли?
— Не. Но ако умреш, обещавам ти, че поне ще си отидеш с усмивка на лъжливата си уста.
— Всъщност аз не те излъгах. Но така или иначе, нали ти беше този, който каза, че моята истина е различна от твоята?
Мейс се приближи и се наведе, като я докосна с устни.
— Не за това. Не и за нещо толкова ценно.
— Моля те, пусни ме. Кълна ти се, че ще те обичам с всичко, което мога да дам, само…
— Още не, скъпа. Но погледни нещата от добрата им страна. Колкото по-скоро се включиш, толкова по-бързо ще слезеш долу. Сега… да поговорим ако искаш?
— Не! Проклет да си!
Той се ухили и се наведе, за да положи устни върху бедрото й.
— Това е, скъпа. Говори ми. Кажи ми какво чувстваш.
Тя го прокле с огнени думи. Но много скоро устата му започна да твори магии. Много скоро тя се съсредоточи върху онова, което ставаше между бедрата й. Вече не беше толкова суха, но все още изобщо не беше започнала да моли за ласки.
Той облиза пръстите си и ги прокара около вътрешните й устни, избягвайки пъпката на нейното желание, като се движеше наляво, после надясно, докато най-накрая пъхна пръст вътре и тя усети как стените на пещерата й се свиват с желание. Възбудата и се засилваше от усещането за опасност. Дори когато се въртеше и го молеше да я докосва, дори когато усещаше, че не иска повече да се съпротивлява, дори когато посрещна с желание разливащите се вълни на приближаващия оргазъм, тя много добре знаеше каква опасност я грози. Да изгуби контрол на такава височина, в тази поза, можеше да се окаже фатално.
Най-сетне той я намери с езика си. Беше толкова божествено, толкова невероятно приятно, след като толкова дълго го бе чакала, че извика от облекчение. Саранда пулсираше, желанието й се засилваше, поглъщаше я, изгаряше всички мисли за безопасност освен една.
— Мейс — рече задъхано тя. — Ако се изпразня така, ще падна. Моля те…
Той се плъзна нагоре по тялото й.
— Мислех, че изобщо не можеш да се изпразниш. Мислех, че дори Казанова…
— Млъкни. Толкова силно те желая, само че… Нека свърша, когато си вътре. Моля те, кълна се, че никога повече няма да се опитвам да се преструвам.
— Да не би да ме молиш да ти вярвам? — попита той.
Тялото й пулсираше, отчаяно го желаеше.
— Беше глупаво от моя страна. Да мисля, че мъж като теб не може да ме възбуди. Че няма да можеш да ме накараш да те желая толкова силно, че да изстрадам всичко, за да те имам. Как можех да знам, че дори на стотици метри над земята ще можеш да ме превърнеш в адски огън, който желае само теб? Дори да се разбием след малко, първо те искам в мен.
— Откъде да знам, че не ме мамиш?
— Само трябва да ме пипнеш и ще разбереш.
Мейс го направи и тя извика при докосването.
— Освен това, ако не ме свалиш долу, ще те проваля. Кълна ти се, че ще стискам зъби и ще направя всичко — чуваш ли ме — всичко, което мога, за да не свърша. По-скоро бих паднала и умряла, отколкото да ти създам това удоволствие.
— Това предизвикателство ли е?
— Влез в мен — приласка го тя и му каза какво иска.
Той я пусна долу. Краката й бяха толкова изранени от опъването, че едва стоеше права. Но това нямаше значение. Повдигна краката й, за да го обгърне около кръста и проникна в нея. Когато се размърда, изпълвайки я с невероятната си мощ, устата й се отвори. Той я откри отпред с пръсти и тя напълно изгуби контрол. Всичко се завъртя пред очите й и тя започна да се движи с него до разтърсващия оргазъм.
— Никога повече няма да се съмнявам в теб — обеща му тя.
— Тогава направи нещо за мен сега.