— Ще направим „Глоуб“ такъв, какъвто беше — промълви той тихо, загледан в звездите. — Сила, която се бори за доброто, защитник на унижените. Нашата страна се променя, принцесо. На бреговете й слизат все повече и повече емигранти. Те са дошли да търсят по-добър живот и какво ще открият? Мъже като Сандър Маклауд, които ще ги експлоатират, за да пълнят собствените си джобове? Мъже като мен, измамници, които ще се възползват от невежеството им. Те гледат на новия свят с надежда и упование. Един добър мошеник…
— или мошеничка…
— …или мошеничка може да се възползва, като ги накара да повярват това, което искат да повярват. Градовете гласуват закони, с които им забраняват да работят. Е, няма да стане лесно. Не и докато съм жив. Не и докато имам силата да го предотвратя.
— И аз — закле се тя, като се почувства за първи път неразделна част от неговата мечта.
— Ще го направим заедно, ти и аз. Ти ще бъдеш репортерът, аз ще пиша редакционните статии и ще направлявам вестника в правилната посока. За да съм сигурен, че Джаксън не е умрял напразно.
— Аз ще работя под прикрие и ще изобличавам корупцията отблизо.
Мейс застина.
— Още не сме решили това.
— Да. Но ще го решим.
— Саранда…
— Мейс Блакууд, ако наистина мислиш, че ще бъда доволна да работя в твоя сянка, ти си полудял. Да ми казваш какво и за кого да правя репортажи. Да ми даваш задачи като на някой новак — аз може и да нямам опит в писането, но притежавам този вестник. Поне така беше, преди да ти го припиша.
— Тогава омъжи се за мен.
Саранда се изправи и го погледна. Очите му блестяха като бърза вода, огряна от луната.
— Омъжи се за мен, Саранда. Раздели с мен работата и живота си. Нека веднъж завинаги сложим край на тази проклета семейна вражда. Триста години фамилиите Блакууд и Шъруин са се държали за гушете. Не е ли достатъчно? Не е ли време да се съберем за добро? За една цел, която си струва способностите ни?
— Де да беше възможно…
— Възможно е — настоя той.
— Ланс все пак съществува.
— Ланс няма да е проблем. Той ще прави това, което му казвам.
— Толкова ли си сигурен?
Мейс не можа да отговори. Вместо това каза:
— Искам децата ни да бъдат първите от семейство Блакууд, които няма да се срамуват. Да се срамуват от произхода си или от това, което са. Само помисли за децата, които можем да създадем — ти и аз. Като смесим кръвта на Блакууд и Шъруин и ги направим силни. Тяхната среда ще бъде вестникът. Ако насочим усилията си, таланта и инстинктите си, което са ни предавали през поколенията — ако ги насочим за добро — нищо няма да е в състояние да ни спре!
— Престани! Как можеш да ме измъчваш така?
— Да те измъчвам ли?
— Знаеш какво чувствам относно децата — извика тя, а по страните й потекоха сълзи. — Знаеш, че самата мисъл ме ужасява. Мейс, аз се провалих като майка. Не съм способна да дам на детето любовта, от която се нуждае. Аз не съм…
— Но това е било отдавна. Разбира се, че не си била — четиринайсет години. При това изнасилена. Какво си очаквала? Всяка жена в твоето положение…
— Но това не се случи с някой друг. Това се случи с моето дете. И се страхувам от това, което може да сторя с другите.
— Ти се боеше да се возиш в балон, но бих казал, че го преживя доста добре.
— Ти не разбираш. Няма да унищожавам още деца със студеното си сърце.
Мейс облегна глава на дънера.
— Принцесо… ако сърцето ти беше студено, нямаше да мога да те обичам така. Единственият начин да надраснеш миналото си, е да се приемеш каквато си.
— Но аз се приемам каквато съм.
— Всичко това е илюзия. Ако наистина беше безсърдечна, нямаше да те е грижа какво си сторила. Освен това, кой ме обича и успокоява и кой ми даде чувство за надежда за първи път от толкова години? — Той я погледна с такава благодарност, че тя бе изумена.- Ти трябва да направиш същото, любима. Трябва да си простиш, че си била просто човек, да приемеш миналото. Позволи на страданието си да те направи по-състрадателна. Използвай вестника, за да помагаш на други жени, които страдат в същото отчаяние. Работи за благородната кауза това да не се случва на други. Впрегни болката си в името на някаква цел.
— Би ми харесало. Но деца… — Думите й заглъхнаха.
Мейс я придърпа към себе си. С нежен и внимателен глас той попита:
— Какво правиш, за да не забременееш?
— Майка ми ме научи как да избягвам периодите на оплождане по звездите.
— Шегуваш се.
— Ни най-малко. Само трябва да знаеш съответния месец, ден и година на раждане на жената. Всеки месец има само два часа, в които жената наистина може да бъде оплодена — когато слънцето и луната отстоят на точно същите градуси както са били в момента на раждането на жената. Така че ако изчислиш по деня и часа на раждане и добавиш по ден-два от двете страни, получаваш само няколко дни във всеки лунарен месец, през които трябва да се въздържаш. Разбира се, ако искаш да осигуриш зачеване, е по-сложно. Трябва да знаеш часа и минутата, в която жената е поела първия си дъх.