— Изумително. Откъде е научила тези неща майка ти?
— От мадам Зорина. Затова я издирваше. Беше чула, че циганката имала тайна и се надяваше да я сподели.
— И действа ли?
— Не съм бременна. Веднъж, просто от любопитство, се върнах назад и пресметнах времето на изнасилването, за да видя дали е станало в плодоносен период.
— И така ли е било?
— Да, за мое нещастие.
— Не ми ли каза ти, че в живота няма нищо случайно?
— Да, и сега го твърдя.
— Значи това, което ти се е случило, е станало поради някаква причина. И двамата сме изгубили деца при трагични обстоятелства, когато сме били прекалено млади, за да ги оценим или да се грижим за тях. Бих искал да мисля, че тъкмо заради това ще станем по-добри родители. По-силно ще обичаме децата си. Ще им дадем всичката любов, която сме събрали в себе си. Никой не знае по-добре от нас колко ценно е времето, прекарано с тях.
— Искам да ти вярвам, Мейс. Но не мога…
— Тогава вземи малко от моята вяра. Няма значение, ако не ме дариш с деца. Ще те обичам независимо от това. Но знай, че вярвам в теб. Вярвам, че сърцето ти е било стъпкано в ранна възраст и страхът не ти е позволил да осъзнаеш колко много любов трябва да даваш. Но аз ти се заклевам. Ще бъда щастлив да прекарам живота си, показвайки ти го. — Той преглътна трудно. — Може да не ми повярваш, принцесо, но в ръждясалото ми сърце има огромно количество любов, която чака да бъде отдадена. Цялата любов, която се надявах да дам на Пилар и на моето дете, но така и не можах. Тя е тук и през годините се умножи. Просто не бях го осъзнал, преди да те срещна.
— Вярвам ти — каза тихо тя.
— Тогава ми направи една услуга.
— Каква?
— Повярвай в себе си. И ти носиш голяма любов, която чака да бъде използвана. Нека моята привързаност я разпали. Нека тя ти покаже колко много имаш да даваш.
Саранда го погледна с обич.
— Не искаш никак много, а?
— Само да виждаш всички възможности в живота…, за които другите само могат да мечтаят. Само това искам.
Саранда се усмихна, защото когато той каза това, сърцето й по-летя нагоре и тя повярва, че е възможно.
— Досега бяхме толкова жалки — каза тя.
— Да, но това е чудото на живота. Винаги можем да се поучим от грешките си.
— Караш ме да го вярвам.
— Тогава омъжи се за мен. Нека заедно изковем друга съдба за нас двамата. Нов живот, нова любов, нова цел.
— Да.
Мейс се изправи.
— Съгласна ли си?
— Да. — Тя се разсмя. — Изглеждаш изненадан.
— Искаш да ми кажеш, че знаейки кой съм и какъв съм, знаейки, че всичко, което ти казвам, може да бъде измама, ти въпреки всичко си съгласна да бъдеш с мен?
— Мейс, мога да разпозная измамата, когато я чуя. Това, което току-що ми каза, не е измама. Това бе истинският ти, говорещ от все сърце. При тези обстоятелства, коя жена не би те пожелала? Освен това — додаде тя, като се наведе и го целуна весело, — имаш и други таланти, които са неустоими за мен. Бих била глупачка да ти позволя да се измъкнеш.
— Все още не можем да заживеем открито — предупреди я той. — Но щом си възвърна вестника и възстановя доброто ти име, мисля, че ще намеря начин да те направя истинска героиня.
— Нито за миг не се съмнявам.
— Не забравяй обаче, че те все още ме смятат за Арчър. Може и да знаят, че си била мошеничка, но все още вярват на това, което им разказах. Ще можеш ли да го преживееш? Да се преструваш на госпожа Арчър, вместо да живееш живота си като Саранда Блакууд?
— Ти ме познаваш добре. Бих го направила, дори да бе жив Уинстън и да не се бях влюбила в теб.
— Щеше при всички случаи да се влюбиш в мен.
— Така ли? Е, не забравяй, самонадеяно приятелче, че името Блакууд не е точно най-обичаното от мен. Много добре ще си живея и без него.
Саранда забеляза неканено пламъче на съжаление в погледа му.
— Въпросът е — додаде тя, — ти дали можеш?
— Ще ми се наложи — отвърна Мейс. — Нямам избор.
— Винаги можеш да излезеш от това положение.
— И да рискувам да загубя вестника ли? Бъдещето ни?
Саранда го прегърна.
— За мен няма значение как ще ни наричат, щом сме заедно. Караш ме да вярвам, че всичко е възможно. Бих играла тази роля вечно, вместо да те изгубя.
Мейс я притисна в обятията си, като се облегна назад, за да гледа към звездите.
— Тогава, принцесо, утре започваме.