Те заспаха прегърнати, без да знаят колко лесно може да рухнат мечтите им.
56
Неприятностите им започнаха сутринта, когато вятърът внезапно се насочи на север. Колкото и да се опитваше да вдига и спуска балона на различни височини, Мейс не успяваше да улови югоизточното течение. Над северна Пенсилвания вятърът се усили и ги издуха нагоре с невероятна скорост. Някъде близо до Олбъни навлязоха в гъсти черни облаци, които заплашваха с дъжд. Във Върмонт облаците бяха гъсти, а вятърът ситен и ги принуди да се издигнат на близо хиляда и осемстотин метра височина, за да може балонът да се движи нормално. На тази надморска височина въздухът бе по-рядък, виждането и чуването — по-затруднени. Предметите изглеждаха изкривени. Ушите ги заболяха. И въпреки всичко те летяха на север и се отдалечаваха от целта си. Саранда още веднъж почувства ужас.
Мейс се тревожеше, че не може да обърне балона обратно към Ню Йорк. Той отказваше да се приземи и да изчака отминаването на бурята. Нямаше как да се предвиди кога най-внезапно могат да се променят атмосферните условия. Мейс искаше да е във въздуха, за да се възползва от всяка секунда помощ, която можеше да им окаже вятърът.
До настъпването на следобеда вече знаеха, че е безнадеждно. Бяха отвени толкова далеч на север, че дори циклон с посока Ню Йорк нямаше да може да ги отнесе дотам до крайния срок в пет часа. И въпреки това Мейс продължаваше да лети и през нощта, когато условията бяха направо невъзможни.
Най-сетне се приземиха в порой. В мокрото беше невъзможно да поддържат пламъка на горелката и трябваше да кацнат. Прекараха нощта в малка горичка, мокри до кости и треперещи в студа. Мейс беше прегърнал Саранда, за да я топли, но настроението му го правеше далечен.
— Толкова съжалявам, Мейс — каза му тя безпомощно.
— Шшт — отвърна той, без да я поглежда. — Опитай се да поспиш.
Тя естествено не можеше. Изненада се от това колко е разочарована. Усещаше колко обезверен е Мейс, просто го излъчваше. Саранда знаеше, че това я краят на неговата мечта. До този момент Сандър Маклауд вече бе купил „Глоуб джърнъл“. Но някъде по пътя това бе станала и нейна мечта. Мечта за едно полезно бъдеше с мъжа, до когото обичаше да работи.
Сега това никога нямаше да стане.
И въпреки всичко, някаква частица оптимизъм в нея отказваше да умре.
— Ако можем да докажем, че съм невинна — промълви замислено тя, — и намесим Сандър Маклауд, няма ли да ми върнат вестника?
— Изпускаш нещо важно. Маклауд държи съдилищата. Политиците са в малкото му джобче. Единственото, което не държеше в ръцете си, бе властта на пресата. С вестника щяхме да имаме шанс. Щяхме да отпечатаме толкова много статии, че съдилищата нямаше как да не забележат. Щяхме да отпечатаме доказателствата, за да могат да ги видят всички и нито един съдия или съдилище да не може да ги отрече. Без „Глоуб“ нямаме нищо. Обаче ако вестникът е в ръцете на Маклауд сме направо мъртви!
— Мъртви ли?
— Дори да си е осигурил вестника, пак сме заплаха за Маклауд. Той не може да си позволи да е замесен в убийството на Ван Слайк. Освен Ланс ти и аз сме единствените, които знаят истината. А аз дори не мога да те заведа при властите, за да те охраняват. Ако Маклауд осъзнае, че имаме доказателства, ще тръгне да ме търси, за да ме убие. А теб може да остави на милосърдието на съдилищата.
— И какво ще правим?
— Не знам. Ще бъда честен с теб, Саранда, не ми изглежда обещаващо. Във всеки случай ще отидем в града. Ще се срещна с моите хора от вестника докато ти се криеш. Има ли място, където можеш да си в безопасност?
— Мога да опитам у приятелката на Стъбс Софи. Тя е стара курва, но ще направи всичко за пари. Ще купя мълчанието й, като й обещая дял от наследството си.
— Щом мислиш, че там ще бъдеш в безопасност.
— А после?
Мейс въздъхна бавно.
— После ще видим.
По някое време през дългата студена нощ Саранда задряма върху гърдите на Мейс. Но дори в съня си го усещаше как седи изправен, облегнат на дървото, без да мига.
Успяха да стигнат над града посред нощ, като се надяваха никой да не види спускането им. Бяха решили да кацнат в Сентръл парк, където щяха да имат достатъчно открито място, за да се приземят, без да ги видят. Но щом започнаха да се спускат надолу над града, горелката започна да съска слабо и да се разваля. Мейс се опитваше да я стабилизира, но пламъкът изгасна напълно. Без гориво, балонът започна да пада с изумителна скорост покрай покривите на сградите, като ги отминаваше на косъм, летейки надолу. Като разви с луда скорост въжето с котвата, Мейс го метна във въздуха и след няколко опита най-сетне успя да го залови за ъгъла на сградата на Кутгър Юниън. Двамата имаха време само да се прехвърлят през коша, преди балонът да отскочи встрани и да се върне обратно с трясък, повличайки се странично по плоския покрив.