— Мейс е прав за теб, знаеш ли. Ти наистина си глупав. Прекалено глупав, за да можеш сам да решаваш нещата. Никога няма да бъдеш като Мейс и ти го знаеш. Това те измъчва, нали? Това те държи буден нощем. Затова трябва да изнасилваш деца. Затова никоя нормална жена не би те пожелала никога.
Ланс я сграбчи за гърлото, разтърси я и започна да я сдуши, докато не спря да диша. Очите й се изцъклиха и тя впи нокти в ръцете му, като отчаяно се опитваше да се отскубне. Накрая, точно когато започна да губи съзнание, той я блъсна назад и тя падна върху нара. Като кашляше и се задъхваше, Саранда започна да се опитва да вкара въздух през горящото си гърло в дробовете си.
— Трябваше да те убия, когато имах тази възможност.
Когато най-сетне вдиша поглед, тя видя как Ланс стои насреща й и диша като змей. Гледаше като полудял.
— Знам какво си мислиш — рече той налудничаво. — Ти си мислиш, че съм малоумен, също както мисли и Мейс. Виждам го в очите му, като ме погледне. Той ме съжалява, да, така е. Мисли, че грешката е негова. Но не е. Но аз го оставям да мисли, че е така. За да е на моя страна. Мисли си, че ако е бил по-добър с мен, е щяло да бъде различно.
— Искаш да кажеш, че си се родил малоумен ли?
— Не съм малоумен! Но нямам нищо против Мейс да си мисли така! Така продължава да ме съжалява. Иска да ми помага. И през цялото време аз получавам онова, което иска той. Скоро ще имам всичко. И теб включително. Нямам търпение да видя погледа в очите на брат ми, когато разбере, че си обесена.
— И ти ще сториш това на собствения си брат?
— Брат ми — изплю се той. — Светецът, златоустият, който получава всичко и всички, които пожелае. Докато аз трябва да се боря. Той, който ме предаде, когато най-много се нуждаех от него.
— Искаш да кажеш, когато откри Пилар. — Саранда държеше да го чуе от него.
— Да. Проклетите революционери, които хабяха таланта на брат ми за тъпите си идеали. Аз сложих край на тази дивотия, аз!
— Да, предаде ги дяволски хитро.
— Точно така. И това подейства. Щом се погрижих за Пилар, Мейс беше вече готов да се върне към занаята, с мен…
— Трябва да е било голям шок за теб тогава, да разбереш, че се е заел с Ван Слайк.
— Обаче сега той не е с тях, нали? Мейс откри идеалния свят, идеалното мошеничество. Е, аз разруших този свят и сложих крайна неговото мошеничество. И независимо дали му харесва или не, ще заема неговото място!
— Какво искаш да кажеш? — попита Саранда злобно.
— Не си ли чула? Маклауд ме направи главен редактор на „Глоуб джърнъл“ на мястото на Мейс! Където и да е скъпото ми братле, вярвам, че е обезумял от яд!
— Че какво разбираш ти от ръководство на вестник?
— Абсолютно нищо, скъпа! Но все още зная как да залича следите си. Щом Мейс умре, това няма да има никакво значение.
Саранда усети как я побиват ледени тръпки.
— Ще убиеш собствения си брат?
— Няма да ми се наложи. Ще го направи Маклауд, щом го спипа. Нали не мислиш, че ще му позволи да се измъкне жив?
Преди да успее да отговори, ключът се превъртя в бравата.
— Времето изтече, господин Блакууд!
Хилейки се под мустак, Ланс се обърна да тръгва. Когато й обърна гръб, Саранда се надигна на нара, преизпълнена от страстна нужда да му причини болка.
— Аз родих твоето дете — каза му тя.
Ланс спря. Не се чу нито звук.
— Беше красиво момче. Много приличаше на теб — какъвто трябва да си бил преди оная случка в полицията. Но той умря, защото не можех да се грижа за него. Ако беше до мен, ако беше помогнал, днес можеше да е жив.
Ланс стоеше закован на място, все още с гръб към нея. Саранда чувстваше колко е шокиран.
— Знаеш ли, Ланс? Той няма да е единственото дете, което ще имам. Така или иначе, ще се измъкна оттук. А ти можеш да се залъгваш колкото си искаш. Но и ти като мен знаеш какъв майстор е Мейс. Той ще те надвие. И когато го направи, той и аз ще заместим твоето дете с негово. И той ще има нещо, което ти никога няма да имаш.
Ланс не помръдваше. Пазачът го подкани, но той му махна да се маха. Най-накрая се обърна. Изглеждаше разтърсен. Погледна я отблизо, сякаш си я представяше бременна с неговото дете. После как държи сина му на ръце.
— Не бих бил толкова сигурен — каза тихо той.
— Съмняваш ли се в Мейс? Защото аз — никак.
Жестока усмивка изкриви лицето му.
— Не, скъпа, не се съмнявам в него. Ако това, което казваш, е истина, ако ти наистина се измъкнеш жива оттук, Мейс ще трябва да избира. Ти или аз. А като се стигне дотам, Мейс ще избере мен.
— Толкова ли си сигурен — настоя Саранда.
— Сигурен съм, Шъруин. Винаги е било така.
58
Следващият път, когато вратата се отвори, беше като че ли дни по-късно. Саранда не знаеше. Влезе Сандър Маклауд заедно с друг един мъж, внушителен, оплешивяващ, с издадена напред челюст и властен вид. Двамата с едрия Маклауд запълниха цялото пространство на килията.