— Госпожице Шъруин — поздрави я Маклауд, като почесваше червеникавите си накъдрени бакенбарди. — За мен това е отдавна очаквано удоволствие.
В тона на гласа му се чувстваше самодоволно удовлетворение, предвкусване на насладата, че й натрива носа.
— Мога ли да ви представя директора на затвора господин Хъл. Ще бъдете негова гостенка до процеса.
Директорът на затвора повдигна крайчеца на устната си в жестока усмивка.
— Защо съм тук? — попита Саранда.
— Защото, госпожице Шъруин — обясни директорът на затвора с търпение и сарказъм, — сте преследвана за убийство.
— Но защо тук? Защо в мъжки затвор?
Защо, искаше да добави тя, в най-страшния затвор в града? Сандър се усмихна.
— Моят съдружник господин Блакууд — вярвам, че вече ви е посетил, нали? — е на мнение, че партньорът ви в престъпленията е способен да ви освободи от затвора. Нямам представа защо мисли така. Допускам, че беше компетентен главен редактор, по своему, разбира се. Но никога не ми е правил впечатление на човек, който би рискувал живота си, за да уреди нечие бягство. Без вестника, зад който да се крие, той е безпомощен.
— Вие сте свободен да си мислите така, естествено, ако това вие приятно.
— Така или иначе, взели сме необходимите мерки за сигурност. Пресата не знае къде се намирате. Дори собственият ми вестник „Глоуб джърнъл“ писа, че не знае нищо. Но от съображения за сигурност засега ще ви държим тук. Дори като се имат предвид способностите му, Арчър ще трябва да употреби доста динамит, за дави освободи от тази дяволска дупка.
— Арчър ли? — попита тя, чувствайки се доста замаяна от стоенето на тъмно и от глада.
— Спомняте си Арчър, нали? Мъжът, който толкова дълго ви помагаше да се измъквате от властите. Който по този начин стана ваш съучастник.
Саранда си помисли, че Ланс брани самоличността на брат си. Но докога? До какви ли би прибягнал, за да го унищожи?
— Като стана дума за Арчър — продължи Маклауд, — любопитни сме къде се намира.
— Тъй като вече знаете, че Ланс ме е посетил, сигурно ви е предал какво му казах — не знам къде се намира Арчър.
— Моля ви, госпожице Шъруин, не обиждайте разузнаването ни. Нали не смятате наистина, че ще ви повярваме?
— Това е самата истина. Също както е истина, че не аз съм убила семейство Ван Слайк. Но вие вече знаете това, нали така, Сандър?
Саранда забеляза пламъчето на мрачно предчувствие в очите на Маклауд, когато се обърна към директора на затвора.
— Вижте какво можете да направите, за да се разприказва.
Директорът кимна и двамата се обърнаха, за да си тръгват. Саранда се надигна и махна с ръка:
— Няма да ме оставите тук, в тъмното, нали?
— Това зависи от вас — отвърна директорът.
— Бих искал да поговоря с нея насаме, господин директор, ако не възразявате.
— Колкото искате.
Вратата се затвори и двамата останаха насаме. Малката сцена бе разкрила на Саранда повече от думите. Лекотата, с която Сандър си осигури съдействието на директора, й каза достатъчно много за властта, която имаше този човек. Тя не се съмняваше, че ако Сандър нареди, щяха и да я бият.
— Мислех, че ще поискате да видите заглавието от тази сутрин. Между другото, то си е само наше. Бяхме единственият вестник, който хвана новината навреме за сутрешното издание.
Той извади от задния си джоб сгънат вестник, разгъна го и го поднесе към фенера. Саранда прочете заглавието със свито сърце.
— Бих ви позволил да прочетете цялата статия, но тя само ще ви разстрои. Достатъчно е да ви уверя, че докато приключа с вас, няма да остане нито един ваш поддръжник в цялата страна.
Ударът беше особено тежък. Двамата с Мейс бяха говорили често как ще използват вестника, за да докажат невинността й. А да се обърне същото това мощно оръжие срещу нея изглеждаше унищожително.
— Въпреки всичко, ще бъде трудно да ни надвиете с изфабрикувани обвинения — блъфира тя.
— Изфабрикувани ли? — Сандър извади от джоба на сакото си лист хартия и го разгъна. — Кажете ми, госпожице Шъруин, това вашият почерк ли е или не?
Както и подозираше, това бе собственото й признание, което бе написала в случай че Джаксън научи истината. Сърцето й се сви.
— Е, къде е той? — попита отново Сандър с променен тон.
— Вие май не чувате добре. Казах ви, че не знам.
— По-добре ми кажете. Така или иначе скоро ще го открием.