— Значи нямате нужна от помощта ми.
Докато прибираше документа, Сандър я изучаваше.
— Така, както си го мисля аз — кажете ми, ако греша — Арчър не би ви довел тук, ако нямаше доказателства, че не сте убили Ван Слайк. О, не се правете на учудена. И двамата знаем, че не сте ги убили. Насаме няма нужда от преструвки помежду ни, нали? Нищо, казано от мен тук, няма да може да се използва в съда. Ще го определят като слух. А и кой би повярвал на някаква си авантюристка, вместо на един почитан член на обществото?
— А ако съществува съкрушително доказателство?
— Това естествено би затруднило нещата. Затова съм сигурен, че разбирате защо е толкова важно да открия вашия приятел Арчър, преди делото ви да стигне до съда.
— Бях останала с впечатлението, че съдилищата са ваши?
— Е, никога не вреди човек да е подготвен за всичко. Несъмнено и вие сте открили това правило в професията си.
— Комплименти ли ми правите?
— Трябва да призная, че успяхте да заблудите всички ни. Сигурен съм, че дори не бих ви разпознал без маскировката ви а ла Сара Вурс. Затова изпратих Ланс по петите ви. Той единствен знаеше как изглеждате в действителност.
— Хрумвало ли ви е да го попитате как го е разбрал?
— Това не е важно.
— Вие сте глупак, ако вярвате на Ланс Блакууд.
— Аз не вярвам на никого, а просто се отблагодарявам на които трябва за извършените услуги. Така те ми остават верни.
— Верността невинаги може да се купи.
— Срещали ли сте такава, която да не може да се купи?
Саранда сведе очи.
— Както си и мислех. Вие сте красива жена. Мъжете сигурно биха минали и през огъня за вас.
Саранда го погледна с част от старата сексуална увереност, блеснала в очите й.
— И вие бихте минали през огъня, ако аз го пожелая.
Сандър се усмихна така, сякаш тя бе доказала тезата му.
— Чудя се какво ли би направил Арчър за вас?
Беше прекарала в затвора две седмици — или поне така й казаха, когато започна много бързо да отслабва и да пада духом. Две мъчителни седмици я разпитваха ден и нощ, с безпощадна решимост да открият къде се крие нейният любим. Когато отказваше да отговаря, нейните инквизитори играеха жестоки игри със съзнанието й — казваха й едно, после друго, за да я извадят от равновесие. Обстрелваха я с кръстосан огън от обвинения и въпроси и Саранда жадуваше за малко почивка и усамотение. Въпреки това обаче, когато я оставяха сама, ставаше още по-лошо. Тъмнината, странната гробовна тишина и абсолютната изолация я подлудяваха. Тя виждаше пазачите в килията си, а миг по-късно не можеше да разбере дали са истински или въображаеми. А постоянно чуваше ревящите им гласове да ехтят.
Внасяха в килията й подноси със съблазнителни храни. Сочни меса, зеленчуци, които бяха толкова пресни, сякаш бяха откъснати съшия следобед. Крехки омари в сметанов сос, които ухаеха божествено. Хрупкави маслени бисквити с медена глазура. Десерти, от които й потичаше слюнката — шоколадови кремове и плодови торти със сметана. Всяко ястие бе внимателно подбрано не само по външен вид, но и по аромата си, който се разнасяше из килията. Докато я разпитваха, силните миризми отвличаха вниманието й и караха стомаха й да се свива и да къркори. Саранда беше толкова гладна, че едва успяваше да се съсредоточи върху това, което й казват. Но когато отказваше да говори, те изнасяха навън съблазнителните ястия и й донасяха канче чорба и чаша вода.
Психологическите игрички бяха по-уморителни и ужасяващи от всеки бой. Саранда предпочиташе бой с камшик. Щеше да припадне и да потъне в мрак и спокойствие. Но те я държаха изправена на нокти през цялото време, като й разправяха как върви издирването на нейния любим. Как е бил видян и почти заловен. Как е бил ранен, докато е бягал от тях. Как няма да мине много време и ще го довлекат в някоя от околните килии, окован във вериги. Как ще бъде обесен до нея за съучастничество в убийство. И всеки път — постоянният въпрос: Къде се крие той? Какви са плановете му? С какви доказателства разполага?
Саранда си задаваше същите въпроси постоянно. Къде беше Мейс? Какво правеше? Тя едва ли не очакваше той да се появи и като по чудо да я измъкне оттук, въпреки охраната. Господин Блакууд очевидно е на мнение, че вашият съучастник е способен да ви измъкне от затвора, бе казал Сандър. Вече губейки разсъдъка си, Саранда бе започнала да вярва в това. Ако Ланс смяташе, че Мейс ще дойде, то със сигурност…
Но в по-трезвите мигове съзнанието й казваше, че това не може да се случи. Не беше в стила на Мейс да се вмъкне, стреляйки, и да я освободи. Неговото оръжие бе мозъкът му. Ако ще бъде освободена, то това щеше да стане хитро, брилянтно. По най-неочаквания начин.