Стана кавга, тъй като пазачите протестираха срещу намесата. Гласът на Уайът, рязък и груб, спомена нещо относно заповед за арестуване за предшестващо обвинение. На Саранда толкова силно й се виеше свят, че не можеше да следи думите му. Тя направи стъпка към тях и тихо и неуверено каза:
— Бат?
С невероятния си слух Уайът я чу. Той насочи пушката си към нея и кимна към Бат.
— Сложи й белезниците! — нареди той. — И пази тишина. Мърдай, за Бога! Няма да чакам цял ден!
Всичко беше изпълнено съвършено. Сложиха й белезници и я повлякоха, заплашвайки пазачите с насочени пушки. Минаха по мрачните коридори и излязоха навън, на ослепителното слънце. Метнаха я в една карета, докато директорът на затвора притича.
— Наблюдавай я, докато се погрижа за този глиган — рече Уайът на Бат под мустак. — Ако не се върна до една минута, тръгвайте без мен.
Объркана от ненадейните събития, Саранда се остави Бат да я настани в каретата, гледайки го втренчено, сякаш още не можеше да повярва на очите си. Той й изглеждаше толкова скъп, все съшият с гъстите си черни мустаци и леденостудени очи.
— Как успя…?
Той вдигна ръка, за да я накара да млъкне, заслушан през прозореца на каретата как Уайът обяснява ситуацията на директора на затвора. Когато се върна при тях с най-хубавата си западняшка походка, Уайът излая заповед на кочияша да потегля. Директорът и надзирателите останаха да зяпат с отворени уста след тях, гневни и объркани. Никой не се осмели да подложи на съмнение авторитета на въоръжените мъже. Не и след като имаха заповед за арестуване, издадена във Вашингтон.
Докато каретата се носеше по улиците на Лоуър ийст енд, Саранда се опита да разбере какво става и защо.
— Можеш да благодариш на твоя приятел Блакууд — каза й Бат.
— Мейс е жив?
Бат кимна и Саранда клюмна на рамото му, отпаднала от облекчение.
— Толкова много се тревожех — каза тя, а Бат я прегърна.
— Не си имала причина да се тревожиш за него — каза Уайът, махайки шапката си и изтривайки потта си с ръкав. — Той ни съобщи, че си в беда. Каза ни от какво се нуждае. Аз използвах някои стари връзки във Вашингтон. Направих така, че да ме назначат за щатски съдия-изпълнител, а Бат направих свой заместник. — Той отгърна сакото, за да покаже значката си, закопчана на жилетката. Увисналият му рус мустак щръкна нагоре, когато се ухили. — Доста внушително за един стар негодник, а?
— А какво беше това за заповедта за арестуване? — попита Саранда.
— По дяволите, измислихме я! Използвахме едно закъснение на федералната поща от преди няколко години. По онова време ти беше около Канзас и ние написахме федерална заповед за задържането ти, като те обвинихме в това престъпление. И тъй като това себе случило преди убийствата, даваше на Канзас право на предшестващо обвинение. Те може и да я отхвърлят, но трябва да мине през федерален съдия във Вашингтон. Моят другар ще се погрижи за нея. А междувременно ще направим каквото можем, за да те предпазим от обесване.
— Всичко това е идея на Мейс, така ли?
— Най-вече — каза Уайът. — Макар че аз организирах задържането ти, тъй като бях запознат с това.
— Запознат ли?
Бат се разсмя.
— Запознат в смисъл, че го е правил.
— Е, това беше преди да поема работата на съдия-изпълнител в Уичито — призна Уайът.
Саранда им се усмихна, като поклати глава.
— Вие двамата никога няма да се промените. Но хубаво е, че сте дошли. Най-вече ти, Уайът, тъй като никога не сме били близки.
— По дяволите, това няма значение. И Док дойде да помогне.
— Док Холидей?
— Блакууд сметна, че ще е добре да имаме на разположение лекар, ако си неразположена — обясни Бат. — А ти ми изглеждаш доста отслабнала, скъпа.
— Добре съм. Не че Док ще ми помогне особено, нали е зъболекар.
— Те не знаят това — каза Уайът. — Докато го разберат, ако изобщо го разберат, отдавна ще сме изчезнали от града.
— Къде е Мейс?
— Ще се появи, когато е безопасно. Мисля, че ще ни посещават целия следобед. Не се тревожи, скъпа. Ще те заведем в хотелска стая и така ще те скрием, че дори самият президент на Съединените щати няма да може да те открие.
— Ами ако ви принудят?
Бат и Уайът си размениха коси погледи.
— Няма — увери я Бат.
Докато стигнат до хотела, Саранда едва не загуби съзнание. Беше принудена да стои с белезниците във фоайето, докато Уайът обясни на управителя, че тя е под федерална защита и не бива да я безпокоят. Сетне я вкараха в асансьора и я заведоха в стаята, където чакаше Док Холидей. Бат не го харесваше. Той смяташе Док за най-злия човек, когото познаваше. А Уайът по някаква причина бе привързан към зъболекаря, превърнал се във въоръжен страж. Лоялността на Бат към Уайът го бе принуждавала неведнъж да оставя настрани личните си пристрастия и да оказва помощ на Док; сега Док му връщаше услугата.