Мейс се усмихна бавно и на бузите му се появиха дълбоки трапчинки.
— Едва ли имах предвид това, когато казах, че ще се грижа за теб.
— Искаш да оздравея напълно, нали?
— Да…
— Е, не се нуждая нито от храна, нито от почивка, нито дори от уиски.
Неговата усмивка стана още по-широка.
— Какво тогава ще помогне?
— Вкуса на нечия плът върху езика ми.
— Просто нечия дали ще свърши работа? — попита той небрежно.
— За предпочитане твоята. Но винаги съществуват алтернативи.
Изражението му стана кисело.
— Като например тримата брутални типа, които стоят на стража пред вратата ти ли?
— Не, скъпи. Като например това.
Саранда смъкна малко по малко кърпата от гърдите си. Тя пое едната си гърда в ръка, повдигна я и наведе глава, като сложи език върху собственото си ярко зърно. Тя чу как Мейс си поема рязко дъх, докато тя продължаваше да облизва бързо свиващата се пъпка с върха на влажния си език.
След миг Мейс се присъедини към нея с езика си и заедно с нейния започна да обикаля около ареолата.
— Заключи вратата, скъпи.
Мейс повдигна вежда.
— Внезапна скромност?
— Не искам Бат да влезе.
— О?
— Не искам да види доказателствата за това колко много те обичам.
Очите му омекнаха.
— Сигурна ли си, че ме желаеш?
— Имам нужда от любовта ти, за да се възстановя напълно.
— Е, как мога да ти откажа?
С нежна усмивка той се наведе и я целуна по устните. Сетне прекоси стаята и обърна ключа в ключалката. Върна се при нея, разкопча ризата си и я измъкна от панталоните. Набързо я свали и я захвърли небрежно.
— Ти просто искаш да вкусиш плътта ми или мога и аз да участвам?
Очите й бяха пълни с обещание, но гласът й бе дразнещо безучастен.
— Нека просто да видим какво ще се получи, а?
61
След любенето Мейс предложи на Саранда да поспи. Тя обаче чувстваше прилив на енергия и бе напълно убедена, че двамата могат да направят всичко. Затова облече роклята, която й бе купил Бат — в прасковен цвят, с къдрички около ниско изрязаното деколте и по краищата на ръкавите, сексапилна и дръзка, тъкмо по вкуса на шерифа. Това едва ли беше тоалет в стила на жената, прекарала по-голямата част от живота си в опити да остане незабележима. Ала Саранда го облече, за да го зарадва. Мейс повика Бат и Уайът в дневната, като остави Док да пази пред вратата.
Мъжете нямаше как да не забележат новата връзка, която съществува между Мейс и Саранда. Беше толкова осезаема, сякаш още един човек присъстваше в стаята. Бат възседна един стол и се намести, съсредоточавайки се мрачно върху задачата, която предстоеше.
Саранда бе нетърпелива да се заеме с работа.
— Искам да чуя всичко — каза тя, гледайки към Мейс.
— Първата ни задача е да се размърдаме, преди съдът да намери начин да те задържи отново. Тук не можем да те държим дълго. Вече сме заобиколени денонощно. Те може да се обадят във Вашингтон и да се върнат с друга заповед за арест. Няма да е достатъчно просто да се отскубнем от тях. Трябва да го сторим законно, за да бъде Саранда свободна от по-нататъшни обвинения. За да го направим обаче, трябва да си възвърнем вестника. Това е единственият ефикасно начин да докажем нейната невинност.
— Как можем да ви помогнем? — попита Бат.
— Първо, като не пускате никой да не влиза тук, за да не открият, че Саранда е изчезнала.
— Ще се местя ли някъде? — попита тя.
— Това е следващият ни ход.
— Но как ще си възвърнем вестника? Ти самият каза, че си последният човек, на когото Маклауд би го продал, ако изобщо го продаде.
Мейс се облегна и й се усмихна загадъчно.
— Ти ми кажи, принцесо. Кой е единственият начин да се доберем до Маклауд?
— Не знам.
— Помисли си за миналото, преди убийствата. Кой е единственият човек на света, от когото той би приел съвет?
Саранда се напрягаше да мисли.
— Майка му? — вметна Бат.
С насърчаващ поглед Мейс се наведе напред и я подкани тихо:
— Мисли, принцесо. Вечерята у семейство Джаксън… бала с маски…
Изведнъж тя се сети.
— Разбира се — извика Саранда. — Мадам Зорина!
Мейс се ухили и се облегна.
— Умно момиче!
— Коя, по дяволите — попита Уайът, — е мадам Зорина?
— Сега си спомням — каза замислено Бат. — Това е онази гадателка, циганката.
— Мадам Зорина — продължи Саранда — не е просто циганка гадателка. Тя по една случайност е най-великата гадателка, която светът познава. По-добра дори от мен. Тя има такъв невероятен успех, че никой не може да разбере откъде идва. Доколкото ми е известно, всяко едно от предсказанията й се е сбъднало. Но къде е тя, Мейс?