— Няма значение.
— Но аз не разбирам…
Мейс я наблюдаваше със самодоволна усмивка, сякаш очакваше да й дойде на ума. И внезапно това стана. Саранда се отпусна назад на стола си.
— Май започвам разбирам.
— Ти си мадам Зорина.
Саранда усети колебанието като пърхащи пеперуди в стомаха си.
— Не знам, Мейс. Сандър ме видя наскоро в затвора. Може да ме разпознае.
— Някой преди разпознавал ли те е — когато не си искала да те разпознае?
— Не, но… мадам Зорина е поне на шейсет.
— Толкоз по-добре. Още по-малка ще е възможността да направи връзката.
— А предсказанията…
— Вече съм помислил за това. Само трябва да изиграеш убедително ролята.
Саранда си пое дъх.
— Мадам Зорина е мой кумир от детството. Самата мисъл да се представя за нея…
— Да?
— Малко дръзка е.
— Навярно е и рискована. Но не невъзможна.
— Аз съм толкова слаба… и изтощена… — Саранда прокара замислено ръка по ключицата си.
— Още по-лесно ще минеш за стара жена. — Той отново се наведе и взе ръката й в своята. — Не се налага да го правиш, ако не искаш. Ще измисля нещо друго.
Саранда видя по очите на Мейс, че е искрен. Той щеше да се откаже от плана си заради нея. Спомни си какво й бе казал Бат в деня, когато я освободи от затвора. Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него. Дори ако е необходимо да жертваш собствените си чувства, за да го сториш,
— Не трябва да се тревожиш за мен — увери го тя. — Ще изиграя ролята превъзходно. По-добре от всякога.
— Само така, любима. Не забравяй, че нашата цел е не само да измамим Маклауд, а да го съсипем напълно.
— Естествено, за задача от подобна величина ще ми трябва помощ — напомни му Саранда.
— В „Глоуб джърнъл“ имам свои хора, които искат да помогнат. Ще трябва да пуснем няколко съобщения във вестника. Но те предупреждавам, че няма да е лесно. Ланс ще ни създаде сериозни затруднения. Той ще очаква някакъв номер и ще проверява всичко. Трябва да работим внимателно и безпогрешно.
Името на Ланс напомни на Саранда за признанията му в затвора. Трябваше да каже на Мейс, но не бе сигурна как да повдигне въпроса. Колебаеше се да каже каквото и да е точно сега, когато бяха по-близки от всякога.
Изведнъж Саранда чу шум отвън. Док надигна глас и друг му отговори. След секунда изстрел разтърси тишината на хотела. Като един те се вдигнаха от столовете и се втурнаха към вратата.
Там бе застанал Док Холидей е димящ пистолет. Един мъж, чийто гръб също така димеше, крещеше, че е бил прострелян от някакъв луд. Док вдигна колта си и стреля отново в чатала на панталоните му, като го запрати панически надолу по стълбището.
— Кучият син се опита да влезе със сила — промърмори той, като оглеждаше пистолета си. — Е, приятели, мисля, че ще се връщам на запад.
— Само момент — каза Мейс. — Може да ни потрябваш отново. Има ли къде да се скрием ние тримата?
— Може да отидем у Стъбс — предложи Саранда. — Той е стар приятел. Може би и той ще може да помогне. — Тя даде адреса, на който го бе видяла за последен път, преди да напусне града.
— Върви тогава — каза той на Док. — Чакай ни. Ние ще използваме бъркотията, която предизвика, за да измъкнем незабелязано Саранда оттук.
62
С помощта на Стъбс наеха евтини хотелски стаи в Лоуър ийст сайд и се промъкнаха покрай спящия администратор от нощната смяна.
След два дни на вратата се почука. Мейс току-що се бе изкъпал в банята в края на коридора и бършеше мократа си коса. Саранда се любуваше на вида му и отвори разсеяно вратата, при което пред лицето й бе пъхнат един вестник.
— Погледни — каза Бат.
Той вече бе сгънал вестника на интересното място — статия в „Глоуб джърнъл“, в която се съобщаваше за пристигането на най-великата гадателка в света мадам Зорина. В статията изрично се подчертаваше, че макар гадателката да е много търсена поради това, че не бе успяла да пристигне по-рано същата година, тя била тук на почивка и нямало да приема по работа.
Саранда го грабна, а Бат зачете над рамото й. Разсмяха се в един глас.
— Никак не е лошо — каза Бат.
— Казах ти, че е много опасно за теб да те виждат тук — каза Мейс на Бат, като взе вестника от тях.
— Е — каза Бат, — просто проверявам това предположение.
Когато той си тръгна, Мейс хвърли вестника настрани.
— Какво става тук? — попита той Саранда.
— Нищо, скъпи. Бат просто се радва, че участва в такава брилянтна измама. Казвала ли съм ти, че си просто гениален? — Саранда прегърна Мейс през кръста и погали шията му с устни.