— Значи ти си нахалният млад мъж, който настоя да седне на моята маса — поздрави го тя с лек укор.
— Много мило от ваша страна, че ме приехте. Казах на вашия секретар, че сте гледали на баща ми, Престън Маклауд. Може би си спомняте?
— Гледам на много хора. Очаква ли се от мен да помня всеки, който почука на вратата ми за съвет?
При жеста на мадам, Сандър седна на масата срещу нея.
— Много отдавна, когато още бях момче, сте казали на баща ми какво е необходимо, за да направи цяло състояние. Той последвал съвета ви и сега аз съм далеч по-богат, отколкото очаквах.
— Естествено.
— Но, мадам, аз си спомням какво е да си беден. Все още усещам вонята на бедността в ноздрите си. Не искам никога вече да бъда беден. Не мога да бъда. Разбирате ли ме?
— Какво искаш от мен?
— Вие сте предупредили баща ми за мен. Нещо, за което да внимавам, когато порасна. Казали сте му да не го казва на никого освен на мен. Аз пазих тайната през цялото това време. Но трябва да разбера. През всичките тези години това ме преследва. Трябва да узная какво означава.
— Какво съм му казала тогава?
Той понижи глас и се наведе по-близо над масата.
— Че някакъв вестник може да ме разори.
Саранда трябваше да направи усилие, за да не погледне към вратата на другата стая, където се бяха скрили Мейс и Стъбс. Беше твърде хубаво, за да е истина. Дори в най-безумните си мечти не бяха очаквали подобен подарък.
Саранда преодоля изумлението си и започна да осъзнава нещата. Мадам Зорина, истинската гадателка, бе предупредила преди години бащата на Сандър, че синът му ще се разори от някакъв вестник. Това я накара да се почувства като част от някакво съдбовно предопределение. Как ли мадам е проникнала в бъдещето?
— Никога не забравих вашето предсказание. Дори когато изглеждаше безсмислено. Не се интересувах от вестници. Натрупах състоянието си от железници, фабрики и недвижими имоти. Но тогава започнаха да използват „Глоуб джърнъл“ срещу мен. Да клеветят всичките ми съдружници. Да ги провалят. Да пишат гадости по мой адрес. Знаех, че ще бъда следващият. И разбрах, че вашето предсказание ще се сбъдне. Един вестник щеше да ме съсипе. Но аз ги надхитрих. Уредих да откупя вестника.
— Незаконно ли? — попита тихо тя.
— Трябваше да направя всичко възможно, за да се докопам до него, разбирате ли? Иначе останалите ви предсказания щяха да се сбъднат.
За пръв път Саранда разбра защо Маклауд бе направил всичко това. Той бе убил, бе накарал да ги преследват като кучета и искаше Саранда да увисне на въжето само за да предотврати сбъдването на това предсказание. Разсъждавайки трескаво, тя се възползва от възможността.
— Не, не, не — каза му тя. — Не си ме разбрал. Бях казала, че притежаването на вестник ще те разори.
Под червеникавите бакенбарди лицето на Сандър пребледня.
— Притежаването ли? — Саранда виждаше паниката в очите му. — Мили Боже! Вие сте имали предвид — имате предвид, — че съм грешил през всичките тези години така ли? Мадам Зорина, трябва да ми помогнете! Какво да правя?
— Нека да видим какво ще покажат картите, а? При твоя баща мисля, че използвах карти.
Той кимна. Саранда се дивеше на момчешкото доверие, с което Сандър разбърка картите и загледа как тя ги нарежда на масата. Никога не би се сетила, че това е същият Сандър Маклауд, който бе наредил да я оставят да умре от глад в затвора и да й кажат, че Мейс е мъртъв.
Стъбс беше купил картите предишния ден. Саранда трябваше да прекара доста време, за да ги търка с олио и да ги очупва под обувките си, за да заизглеждат като използвани години наред. На светлината на свещите това долу-горе се получаваше.
Една по една тя обърна картите, като се опита да не обръща внимание на образите, които се появиха в съзнанието й, когато ги видя. Гадаенето предварително бе обсъдено подробно. Въпреки това обаче Саранда бе обзета от чувство за прииждаща вода и разруха. Тя тръсна глава, за да я проясни и продължи с работата си.
— Отговорът е прост. Трябва да продадеш вестника.
— Не мога да го направя. Имах причини да го придобия.
— Да, виждам. Тук е твоят враг. — Тя посочи една карта. — Той не е от твоята родина. Роден е отвъд океана. Навярно е спортист, а?
— Не знам.
— Навярно стреля със стрели?
— Казва се Арчър.
— А, но той не е такъв, какъвто изглежда. Не трябва да го продаваш на този човек. За теб той е много опасен. Но заради него трябва да го продадеш. Докато държиш вестника, този човек има властта да те унищожи.
— Но как да го продам? На кого да го продам?