— Само знам, че той ще те търси. От теб зависи какво ще решиш.
— Мадам Зорина, вие не разбирате…
— Не, синко, ти си този, който не разбира. Ако не продадеш вестника, състоянието ти и всичко, за което си работил, ще рухне. И нищо не може да се направи. Така е писано.
— Писано ли? Как така?
Саранда посочи към една карта.
— Ще се явят три природни бедствия. Така ще разбереш, че ти говоря истината. Виждам, че притежаваш цинков рудник в Боливия?
— Да, това е най-продуктивният ми рудник. Дава ми чиста печалба от…
— Първо, едно земетресение така ще съсипе рудника ти, че няма да може да се използва поне петдесет години. Притежаваш и хотел в Чикаго, нали така? Този хотел ще изгори до основи. А земите ти тук, наблизо?
— Притежавам едни от най-плодородните земи в щата Пенсилвания.
— Да, но ако не слушаш мадам Зорина, тези земи ще бъдат съсипани от ужасно наводнение.
— Но как е възможно да се случи всичко това само защото не продавам вестника? Това, което искате, е прекалено много. Ако се откажа от вестника, мога да загубя всичко друго, цялото си политическо влияние. А с вестника…
— Ще бъдеш съсипан. Но без вестника ти остава възможността да продължиш да жънеш успехи и щастие. Мадам Зорина говори само за това, което й подсказват картите. Останалото зависи от теб.
Той щеше да я пита още, но тя го отпрати, като се престори на уморена. Когато Сандър излезе, мъжете се появиха от спалнята. Стъбс усили газовите лампи и духна свещите. Мейс се приближи до нея и я прегърна, като я вдигна високо.
— Беше великолепна! Аз самият ти повярвах!
Когато я остави на пода, Саранда леко се олюля.
— Добре ли си? — попита той.
Тя кимна.
— Боя се, че се уморих повече отколкото мислех. Ще се оправя обаче. Не се тревожи за мен.
— Значи минаваме към втората точка от плана. Стъбс, ти си купувачът. Подготви прикритието си и бъди готов да отидеш вдругиден. И не забравяй да си сложиш ръкавици, за да ти скрият ръцете.
Стъбс скептично се намръщи към Мейс.
— Нали не мислиш наистина, че ще продаде вестника на първия купувач?
— Точно това ще разберем.
— Е, ще отида — каза Стъбс и тръгна към вратата.
— О, Стъбс — извика Мейс.
Когато Стъбс се обърна към него, Мейс протегна ръка в очакване.
— А хилядата долара?
— Какви хиляда долара?
— Хилядата долара, с които Маклауд те подкупи, за да го пуснеш вътре. — Мейс раздвижи пръсти, а Стъбс изглеждаше отчаян.
— Откъде разбра?
— Не питай — каза му Саранда. — Той знае всичко.
Стъбс неохотно му подаде парите. Мейс взе половината и му върна остатъка.
— Опитай отново и ще изхвърчиш оттук!
— Е, не можеш да ме обвиняваш, че съм опитал — каза той и излезе с благодарности на уста.
— Май че известно време ще вечеряме богато — каза Мейс, когато Стъбс излезе.
— Типично за мошениците. Профукват изкараното, за да празнуват.
Мейс се приближи и загледа Саранда настойчиво.
— Добре ли си? Нали не се разстрои, че видя Сандър?
— Не — каза му тя. — Просто имах някакво чувство по време на гледането.
— Какво, любима?
— Най-ужасното чувство за нещастие. Сякаш ще стане някакво бедствие. Само дето не можах да разбера дали ще се случи на Маклауд или на нас — вдигна тя очи към Мейс.
63
— Да не си се побъркал? — извика Ланс, кръстосвайки нервно из същия ъглов кабинет с изумителен изглед към Парк роу, който някога принадлежеше на брат му.
Маклауд беше седнал в ъгъла.
— Спри да крачиш, моля те! И недей да викаш. Да не би да искаш всички да разберат с какво се занимавам?
Ланс спря и го загледа втренчено.
— И ти ще захвърлиш всичко само защото някаква си гледачка ти е казала да го сториш?
— Вече ти казах. Тя не е просто някаква си гледачка. Тя е…
— Това е измама!
— Какво искаш да кажеш?
— Мамят те! Майката на Саранда Шъруин също гледаше.
— Да не би да искаш да кажеш, че са способни да ме измамят? Казвам ти, че баща ми е бил при нея преди много години. Той ми я описа. Това е мадам Зорина.
— Ако е тя, значи е вътре в играта.
— Имам лично доказателство, че мадам Зорина е истинска гледачка. Не знам откъде ти е хрумнала подобна нелепа идея!
— Защото старият ти приятел Арчър е този, който ти пробутва измамата!
— Невъзможно. Първото нещо — как би могъл да се добере до мадам Зорина толкова бързо?
— По хиляди начини. Какво знаеш ти за тази жена, а? Не смяташ ли, че е малко подозрително да се появи точно сега? И как стана така, че съобщението за пристигането й се появи единствено в „Глоуб“ и никъде другаде? Ти одобри ли тази статия? Аз със сигурност не съм. Е, питам те: откъде, по дяволите, се появи тя?