— Е, кой е минатият сега? Ти така си свикнал да играеш игрички, че не разпознаваш истинската статия, когато я видиш. Благодарение на теб току-що изгубих цяло състояние.
— Не прибързвай със заключенията, човече! Знам, че Мейс стои зад това. Просто не знам как го прави. Ще проверим и ще видиш, че ти говоря истината.
Когато Ланс излезе, пред сградата на вестника чакаше Бат Мастърсън. Тежко въоръжен, Бат го проследи от разстояние. Когато Ланс спря в телеграфната станция, Бат го изчака да започне да пише телеграмата си, сетне открехна вратата и заслуша. Ланс нареди да изпратят телеграмата до Боливия и помоли незабавно да донесат отговора в редакцията. Когато Ланс излезе, Бат се бе скрил в близост до сградата, за да не го види.
След половин час Бат влезе в телеграфната станция и се насочи към чиновника.
— Господин Блакууд ме изпрати да проверя дали е пристигнала очакваната телеграма.
Чиновникът изглеждаше нервиран.
— Не. Аз му казах, че ще отнеме известно време. Доколкото знам, сега в Боливия е нощ. Освен това, ако е имало земетресение, може да са повредени линиите. Аз му обясних всичко това…
Бат се наведе над тезгяха с гримаса.
— Да си остане между нас, но търпението не е силната черта на господин Блакууд. Ще изчакам, ако не възразявате. Може да ми коства работата, ако се върна с празни ръце.
— Чакайте, ако искате. Предупреден сте, че ще отнеме много време.
Мина още час, преди да дойде телеграмата. Чиновникът я прочете отново, след като я бе записал, и промърмори:
— Ами, това е странно…
Бат извади няколко златни монети от джоба си.
— За да не излиза оттук — обясни той.
Чиновникът изглеждаше обиден.
— Никога не разкривам съдържанието на телеграмите. Не ме интересува кой пита.
Но въпреки всичко взе монетите.
Мейс прегледа телеграмата, в която се казваше, че в Боливия няма земетресение и се изразяваше учудване от запитването. Сетне я подаде на Стъбс.
— Използвай връзките си да я преправиш. „Земетресението се потвърждава. Тотална разруха. Рудниците затворени завинаги. Отчаяна нужда от финансова подкрепа.“ Нещо подобно.
— Да, шефе.
— Веднага я достави в редакцията. Сетне, като се преоблечеш, потърси Маклауд и му предложи да купиш вестника. Нека просто да видим какво ще каже.
Същата вечер Стъбс се върна от срещата с руса перука и намазани с восък мустаци, облечен в скъп костюм. Той свали сивите си ръкавици и ги хвърли настрани, отпускайки вкочанените си пръсти.
— Той се държи предпазливо. Казва, че дори да реши да продава, няма да го продаде на първия срещнат. Иска първо да ме проучи. Промених си гласа възможно най-добре, но той все ме гледаше странно. Май че долавя долнопробния ми акцент.
— Ако той провери Стъбс, с нас е свършено — каза Саранда.
Но Мейс само се ухили.
— Никога не е свършено, преди да си постигнал целта си. Време е за следващия ни ход. — Той взе броя на вестника със статията, в която го разобличаваха. — Нарича ме долнопробен мошеник, моля ти се — промърмори той. — Маклауд, проклет кучи сине! Не знаеш с кого си имаш работа!
64
— Какво знаеш за това? — каза Саранда, докато преглеждаше сутрешния вестник на другия ден. — Пожар в Чикаго е изгорил до основи хотел „Грешъм“. Горкият Сандър. Не беше ли това неговият собствен хотел?
Мейс се бръснеше в банята.
— Какво пишат за нас?
Тя му прочете основните моменти:
— Градските власти са вбесени от федералните, прострелян полицай от Ню Йорк, о, казват, че ще изпратим свой адвокат в съда. Така ли е?
— С това ще се заема тази сутрин. — Мейс избърса лицето си, дойде при нея и я целуна.
— О, не ми казвай, че новият ти тоалет а ла мадам Зорина те възбужда!
— Възбужда ме планирането на идеалната измама. Лошо, че Стъбс трябва да се появи всеки момент. Бих искала да ти покажа колко много ме възбужда. Наистина ли е измислено перфектно?
— Съмняваш ли се?
— Има един незначителен въпрос с плащането в брой на стоте хиляди долара за вестника.
— Кой е най-добрият начин да се купи нещо от един негодник? — попита Мейс.
— Да се стори с неговите пари.
— Точно така.
— Как ще го направим? Ще го убедим да ги заложи на конните състезания и ще пратим Стъбс и хората му там?
— Твърде сложно.
— Ще заложим на това, че е суеверен и ще го накараме да ги зарови, за да прекрати магията?
— Твърде невероятно.
— Какво тогава?
— Ето тук отново в играта се включва мадам Зорина.
— Искаш да го посетя?
— Няма да се наложи. Той ще дойде сам.
— Откъде знаеш?