Мейс застана зад нея и я погали по раменете.
— Спести си паниката, скъпа. Всичко е наред.
Саранда долови вълнението в гласа му и някаква особена веселост.
— Това не те ли тревожи?
— Тайната на успеха е да не се тревожиш от подобни малки провали. Те са част от процеса. Дори помагат, ако планираш добре.
Саранда се обърна и го погледна с подозрение.
— Какво си намислил?
Той се усмихна потайно.
— Нещо, от което всичко ще потръгне в наша полза.
Господин Форбс отвори вратата на кабинета и подаде глава в чакалнята.
— Господин Маклауд ще ви приеме веднага — каза той на човека, който чакаше търпеливо.
Непознатият стана. Беше висок и самонадеян като истински западняк. Точно този тип мъже, към които господин Форбс хранеше огромно презрение. Човекът от Ню Мексико свали шапката си и сведе глава, докато влизаше в кабинета, за да е сигурен, че няма да се удари в рамката на вратата.
— Мога ли да ви представя господин Маклауд, собственик на вестник „Глоуб“ — рече Форбс с пресилена любезност.
Западнякът протегна ръка.
— Приятно ми е, господин Маклауд. Беше време вече да ме поканите в кабинета си.
Маклауд се здрависа с него и премигна при силното стискане.
— Извинявайте, че ви накарах да чакате, господин Ърп. Заповядайте, седнете, сигурно можем веднага да се заловим за работа?
Господин Ърп седна на предложения му стол и с усмивка вдигна ботуш върху коляното на другия си крак.
— Наричайте ме Уайът — каза той и пусна шапката си на пода.
66
Саранда даваше предложения, опитвайки се да измисли някакъв начин за получаване на сто хиляди долара.
— Никой от методите на баща ми не може да се приложи — размишляваше тя. — Той никога не се осмеляваше да се докопа до толкова много наведнъж. Тъй като възнамеряваше да ме омъжи в аристократично семейство, чувстваше, че няма нужда.
— Губиш си времето — настоя Мейс. — Защо не употребиш енергията си за нещо по-полезно?
— Имах впечатлението, че сме партньори. Какво не си споделил с мен?
Той обаче беше изнервящо потаен. Това бе най-хубавият му миг. Беше в стихията си, владееше положението. Очите му блестяха под гъстите вежди като парчета стомана. Той бе толкова съсредоточен, енергията му толкова наелектризираща, че Саранда се възбуждаше само от това, че е в същата стая с него. Когато се движеше, тя усещаше как дрехите й се търкат о тялото й. Потръпваше от новото усещане за Мейс, като винаги се чудеше какво е намислил, какво ли ги очаква зад ъгъла? Държанието му й припомняше как баща й работеше едно време. Той също пазеше в тайна от нея подробностите на своите машинации, тъй като вярваше, че тя няма да се нуждае от тях. И въпреки това тя бе откраднала от него всички професионални тайни.
С Мейс обаче не успяваше. Той отказваше да открие частите на плана си, докато не е сигурен в крайния резултат. Дори тогава тя имаше чувството, че я измъчва, като се наслаждава на опитите й да го надхитри. Макар очевидно да се забавляваше, единственият му отговор на безкрайните й въпроси беше:
— Ще видиш.
Тя наистина видя, когато след известно време се появи Уайът с малка черна торба, пълна с пари. Когато започна делово да ги подрежда на масата, Саранда попита:
— Откъде ги взе?
— Продадох своя рудник.
Нещата започваха да се подреждат.
— Какъв рудник? — попита Саранда.
— Рудника с афронеум. — Той вече се хилеше.
— Какво е това афронеум?
— Рядък минерал, който се използва за електричество.
— За жичките в електрическите крушки — поправи го Мейс.
— Точно така.
Саранда гледаше втренчено двамата, с ръце на хълбоците.
— Най-добре ще е да почнете отначало.
— Отидох при Маклауд да продам рудника си. По една случайност той е единственият известен източник на афронеум, който както казахме, ще… — Уайът погледна към Мейс.
— …бъде цяла революция в електрическата индустрия в навечерието на електрификацията в големите градове в цял свят.
— Така си е — каза Уайът с доволно кимване.
— Маклауд е купил това?
— Провери го първо…
— В справочния отдел — каза Мейс.
— …и откри за себе си колко е важно. Проницателен бизнесмен е обаче. Даде ми половината от исканата от мен сума. — Уайът вече се усмихваше. Уайът Ърп, за когото Бат винаги твърдеше, че е най-пестеливият на усмивки в цялата прерия.