— Наистина ли имаш мина с афронеум?
— До тази сутрин имах. Притежавах мина в Ню Мексико. Спечелих я на покер. Без никаква стойност. Оказа се, че е с изкуствено подобрено съдържание. Достави ми огромно удоволствие да видя как някой се хваща на въдицата за сто хиляди долара, за да купи някаква скапана купчина камъни.
— Объркана съм. Ако няма мина с афронеум, как е успял Сандър да направи справка в предишни броеве? Освен ако не е…
— Освен ако моите хора във вестника не са успели да ги сложат там, за да ги намери Маклауд — каза Мейс.
Той стоеше със скръстени на гърдите ръце, чакащ я с пламъче в очите да се сети за останалото.
— Разбрах! Значи си пратил О’Тул с фалшивите акции, знаейки, че Сандър няма да го хареса, накарал си го да се направи на досаден глупак, за да може Сандър да го отхвърли, след което си насадил там Уайът. Разбира се, той е бил предпочетен, заедно с твоите изфабрикувани статии в предишни броеве на вестника.
— Не можех да съм сигурен кого ще избере. Но имах добра идея. Така или иначе, той щеше да избере или единия, или другия.
— Ами този елемент? Този афронеум? Никога не съм го чувала.
— Защото не съществува.
— Но откъде го измисли? Какво е?
— От старогръцкия — обясни Мейс, много доволен от себе си.
— И какво означава?
— В свободен превод?
— Все едно в какъв.
Трапчинките на бузите му станаха по-дълбоки.
— В свободен превод означава… тъпанар.
Саранда потръпна от удоволствие.
— Ти си гений! — възкликна тя. — Най-невероятният… най-блестящият и дързък мъж на цялата земя! Ами ако бе проявил здрав разум да го провери?
— Когато всичко свърши, смятам да му пратим превода по пощата. Или още по-добре, да му го връча лично, когато е вече зад решетките. Бих дал всичко, за да видя физиономията му!
Саранда се втурна към него и скочи в обятията му, като обви крака около торса му, докато той се смееше и я въртеше. Като грабна главата му, тя го зацелува ненаситно по устните, по веждите, по носа и по брадичката. Той се смъкна на дивана, а тя го възседна, задърпа вратовръзката му и скъса копчетата на ризата му. Осъзнаването на неговото интелектуално превъзходство, на дълбината на неговия ум я възбуди повече от всичко. Внезапно нищо и никои не я интересуваше. Тя трябваше да го притежава сега, в този момент, за да му покаже как я е подлудил.
Вече разкъсваше ризата му, когато Уайът Ърп се прокашля.
— Е, аз мисля, че трябва да си вървя.
Никой не му каза довиждане, когато остави парите и затвори вратата.
Саранда целуваше разгорещено лицето на Мейс.
— Ти ми каза да не се съмнявам в теб и беше прав — мълвеше тя.- Боже мой, ти си невероятен! Винаги съм знаела, че си най-добрият! Но сега видях как го правиш и станах част от това!
Саранда разтвори панталоните му и без никакво предисловие, без да е нужно да се подготвя, го яхна.
— Никога не съм мечтала дори, че на този свят съществува мъж като теб! — каза тя задъхано.
— Продължавай да говориш — каза Мейс, като хвана извивките на задните й части и ги стисна силно, след което игриво ги пошляпна, докато Саранда се върна към миналото си на Запад и си припомни как се обуздава мустанг.
— Сега трябва само да се уверим, че Маклауд ще продаде на нас и ще ни връчи парите — каза Саранда. — Само си помисли, Мейс! Всичко може да приключи толкова скоро!
— Нека не ставаме прекалено самоуверени, а? Може да се появят още една-две пречки.
— Вече не се тревожа. Знам, че ще се справиш с всичко, което може да се появи.
Стъбс седеше на масата и четеше някакъв текст, написан от Мейс, който трябваше да запомни.
— Не знам, шефе. Струва ми се, че ако кажа това на Маклауд, той може да продаде на другия тип…
Почукване на вратата ги накара да скочат. Не очакваха никого. Мейс направи знак на Стъбс, който извика с унгарския си акцент:
— Кой е?
— Ланс Блакууд от вестник „Глоуб“.
Саранда стрелна Мейс с тревожен поглед.
— Добре — прошепна спокойно той, сякаш го бе очаквал. Напрани й знак да влезе в спалнята, сетне прошепна на Стъбс:
— Разбери какво иска и го разкарай. Не го пускай вътре, дори ако се наложи да го утрепеш.
Стъбс навлече сакото, провери как изглежда и отиде да отвори. Двамата затвориха вратата на спалнята в случай че Ланс влезе насила, но Мейс и Саранда застанаха с лице един към друг, прилепили уши до вратата. Чуха откъслечни думи от разговора, докато гласовете се понижаваха и повишаваха. Достатъчно им бе да разберат, че Ланс иска среща с мадам Зорина и че Стъбс обещава да попита и да го уведоми в редакцията.
Когато Ланс най-сетне си тръгна, Саранда бе пребледняла като платно. Тя се облегна на вратата и затвори очи.