Той я обърна към себе си бавно, с непреклонния вид на мъж, който не приема отказ. Погледът, който си размениха, бе като електрическа искра, суров и пращящ от скрити истини. Тя усети докосването му преди да я е докоснал, а кожата й настръхна под познатия жаден поглед, измерващ сочните, съблазнителни форми на тялото й.
Внезапно Мейс пристъпи към нея и тялото му докосна нейното. Тя се почувства пронизана от агресивна топлина. В погледа му иззад маската откри неистовите искри на мъжкото му желание. Струваше й се, че може да усети аромата на жаждата му за нея. Като че ли го бе довела до границата на търпението. Като че ли нейната игра бе изкарала на повърхността най-пламенните, неудържими желания, които бяха стопили бронята му и бяха хвърлили разума и предпазливостта му в адския огън на възбудата. Когато се притисна до нея, тялото му гореше като пещ, запалена от нейната любовна игра, изгаряше я, сякаш дрехите й внезапно бяха избухнали в пламъци. Саранда се дръпна уплашено назад, докато гърбът й опря стената близо до скелето; висящите въжета докоснаха лицето й. Едва успя да ги отхвърли настрани и той се нахвърли върху нея и я притисна с тялото си до стената.
Под елегантния, безупречно скроен вечерен костюм се криеше физиката на нощен крадец — яките мускули на акробат и ловките движения, които му позволяваха да се движи с лекота по покривите в мрака на безлунните нощи. Строен, но силен и грациозен, с широки рамене, силни ръце… Сграбчи я за ръцете, вдигна ги нагоре, притисна ги до студената стена и преплете пръсти с нейните в интимен жест, който я уплаши и я възбуди едновременно.
— Благодаря за предупреждението — каза той с измамно ленив глас.- Ако някога реша да ви напляскам, ще взема предпазни мерки.
С бързина, която я завари неподготвена, той изви ръцете й над главата, стисна ги здраво с една ръка, грабна едно от висящите въжета и го обви няколко пъти около китките й. Те останаха привързани високо нагоре.
— Какво правите? — извика тя. Внезапна паника накара гласа й да се разтрепери.
Почувства силата на втренчения му поглед. Мейс го смекчи, като повдигна леко единия ъгъл на устата си. На лунната светлина тя видя трапчинката да прорязва бузата му. Той се усмихна и зъбите му блеснаха, бели и силни. Разтреперана, тя обърна глава настрани.
С другата ръка той прокара пръст по ръба на маската й.
— Не се ли почудихте защо измислих маските за тази вечер?
— Няма на какво да се чудя. Зная за какво са ви.
— Наистина ли?
— Защото искате да ме прелъстите, а сте прекалено страхлив, за да го направите с открито лице.
Тя се помъчи да се освободи от въжето. Безпомощното положение, в което бе изпаднала, неочаквано я възбуди. С така вързани ръце гърдите й се вдигнаха високо, набъбнаха и заплашваха да изскочат от роклята. Диамантената огърлица студенееше на разгорещената й кожа.
Той се позасмя.
— Така ли мислите?
— Само един страхливец би се принудил да върже ръцете на една жена, за да…
— Да какво? Да я целуне?
Ръката му я обгърна, той я притисна здраво до себе си, вдигна я във въздуха и се наведе да завладее устните й със своите. Целуваше я дълбоко, притискайки я здраво към гърдите си. Целувката му бе умела и сладка, толкова страстна и ненаситна, че тя в един миг се почувства като обхваната от горски пожар, от безмилостна природна стихия. Загуби мислите си и забрави за ролята и за плановете си. Той беше като Марс, древния бог на войната — дързък, самоуверен, нетърпелив, отдаващ цялото си същество на огнения миг. Устните му търсеха нейните, завладяващи и жадни. Саранда се мъчеше да освободи ръцете си от въжето, за да достигне лицето му с тях, но тялото й започна да омеква под бесния натиск. Давеше се в такива вулканични усещания, че забрави да диша. Въжето се впиваше в китките й. Тя се мъчеше да не губи чувството си за реалност, защото главата й се въртеше, а краката й се огънаха.
Когато Мейс вдигна глава и остави устата й отворена под студения нощен въздух, тя увисна на въжето замаяна от силата на желанието. Не го бе очаквала, не беше свикнала мъже да я завладяват така — без значение колко бяха влюбени в нея. Случилото се я изплаши, накара я да търси задъхана въздух. Отчаяно си мислеше, че може би височината е виновна за всичко това…
— Обичам маските — пошепна той; гласът му бе пресипнал от същата влудяваща страст, която пулсираше във вените й. — Маската е най-добрият приятел на страстта. Веднъж маскиран, се освобождаваш от задръжките си и даже от усещането, че си ти. В известен смисъл това е същата свобода, същата радост, която изпитваш под дегизировката на голямата измама.