Саранда чу стъпките му зад себе си. Те спряха и тя бе принудена да се обърне към светлината. Направи го бавно, като изправи рамене и се изпъчи с достойнство. Беше уплашена, но нямаше намерение да предаде Мейс.
— Ето я значи най-голямата гадателка в света — посрещна я саркастично Ланс. — Познавах една такава на времето. Казваше се Сирина Шъруин. Оказа се обаче обикновена мошеничка. И изгоря в един пожар. Жалко. Чух, че крещяла, крещяла, но никой не и се притекъл на помощ. Дори и любящата й дъщеря. — Той направи пауза, за да се изкикоти, а Саранда се бореше да запази самообладание. — Доста приятна дъщеричка, доколкото си спомням. Макар споменът ми да е малко поизбледнял. Тъй че нямам нищо против да го поосвежа. Е, мадам Зорина, кажи ми, щом си толкова добра в предсказанията, има ли някакъв шанс да опитам пак, а?
Саранда бе така разярена, че трябваше да забие нокти в дланите си, за да не замахне да го зашлеви. В тъмното лицето му странно напомняше на лицето на Мейс. Тя се стегна и леко повдигна брадичка. Като не обърна внимание на думите му, попита властно:
— За това ли ти трябваше мадам Зорина?
Ланс се приближи. В полумрака Саранда видя, че носи на колана си два пистолета. Тя извърна очи.
— Просто си помислих, че ще можеш да ми гледаш, щом си толкова добра. И което е още по-хубаво, да ми кажеш защо съм тук.
— О, но ти искаш съвсем малко от мен! Тук си, защото малкият ти мозък се напъва да владее положението. Живееш живота си в сянката на един велик човек. И неговата сянка те преследва навсякъде. Животът ти минава не за доброто на другите, а в безсмислени опити да надминеш един човек, който е ненадминат. Желанията ти са зли, следователно самото ти съществуване е опетнено. Но ти едва ли имаш нужна една старица да ти казва това. Вече го знаеш.
— Ако си толкова страхотно умна, какво виждаш в бъдещето ми?
— Смърт. — Саранда не знаеше защо го каза. Тя бе обзета внезапно от усещане за смърт и някак знаеше, че ще бъде неговата. — Ще те убият.
Ланс се хилеше гротескно, а сляпото му око проблясваше дори в тъмното.
— И кой се кани да ме убие? Ти ли?
— Защо една старица да се опитва да те убива?
Внезапно той я сграбчи, извади пистолет от колана си и я обърна с лице към сушата.
— Излез, Мейс!
Не последва никакво движение. Единствените звуци идваха от шума на реката и блъскането на лодките. Той я завъртя грубо, като се оглеждаше в тъмнината за брат си. Докато го правеше, Саранда се сети за другия пистолет на колана му. Тя беше виртуозна джебчийка и можеше лесно да го извади, без Ланс да усети. Но щеше ли да го използва? Мейс отказа да вземе оръжие. Мили Боже, а кой се наложеше да натисне спусъка, дали щеше да се справи?
Ланс вдигна пистолета и го допря до главата й.
— Ще я убия, Мейс. Знаеш, че ще го направя!
След дълга пауза Мейс излезе от скривалището си. Движеше се бавно, предпазливо, внимателно.
— Махни пистолета, Ланс — каза той търпеливо.
— Най-сетне ми падна, братко. Сега ти трябва да избираш. Аз или дамата. Е, кой ще бъде?
— Защо му позволяваш този път да избира? — каза Саранда с истинския си глас, достатъчно високо, за да може да я чуе Мейс. — Ти никога досега не му поиска избор — нито когато издаде Пилар и накара да я убият, нито когато пусна куршумите в главите на Ван Слайк.
— Какви ги дрънка тая, Мейс?
Само ако можеше да го накара да си признае, Мейс щеше да види що за човек е брат му, щеше да види лицето, което Ланс показваше на всички, освен на него. Мейс трябваше да разбере, че няма нищо общо с това, че лудостта на Ланс се простира извън над последствията от побоите в детството му.
— Помежду ни няма нужда от преструвки. Не и сега. Мейс знае всичко и вече ти е простил, нали, Мейс?
Мейс приближаваше.
— Мейс, зарежи тая работа.
— Кажи му истината, Ланс. Как завистта те разяждаше през всичките тези години. Как това, че беше черната овца в блестящото семейство Блакууд те направи зависим от таланта на Мейс, макар да го мразеше, задето е толкова добър. Как не можеше да понесеш мисълта, че някой може да ти го отнеме, защото тогава какво ще стане с теб?
Ланс се смееше толкова близо до ухото й, че тъпанчето я заболя. Тя беше успяла да вземе пистолета в ръка и докато той се смееше, лекичко го насочи.
— И ще повярваш ли на тези измишльотини, Мейс? От някаква си проклета новоизлюпена принцеса, която дори не е била там? Която не знае колко силно се обичаме двамата, а?