Мейс продължаваше да се приближава все така предпазливо.
— Махни пистолета, за да можем да поговорим — рече той. — Бих казал, че беше крайно време да си поговорим, нали?
— Говори! Добре, братко, нека си поговорим. Но нека първо да се отървем от излишния багаж, а? — Той ставаше все по-необуздан.- Трябваше да я убия много отдавна!
— Говори за всичко, което пожелаеш — отвърна Саранда. — Убий ме, ако искаш. Но това няма да промени факта, че си най-калпавият измамник, който някога се е пръквал. Нямаше да е толкова лошо, ако брат ти не беше най-добрият, нали? Признай си, страхливецо, не го ли ненавиждаш за това?
Саранда усещаше как Ланс се тресе от гняв. И да беше чул думите й, Мейс не даде никакъв знак. Той продължаваше да приближава, говорейки монотонно:
— Ланс, ти си единственият роднина, който ми остана. Обичам те. Нека ти помогна.
— Да ми помогнеш ли? Помогни на себе си!
Пускайки Саранда, Ланс вдигна пистолета и се прицели в Мейс. Без да мисли, тя вдигна своя пистолет и го насочи към лицето на Ланс.
— Дръпни спусъка и аз ще те убия — заяви тя.
Ланс се обърна към нея с изкривено от презрение лице.
— Ти ли ще ме убиеш? Кого се опитваш да измамиш? Ти имаше тази възможност. Тогава не можа да го направиш и сега няма да можеш.
Това даде сила на Саранда и тя натисна спусъка. Изстрелът прогърмя в ухото й и я тласна назад. В полумрака тя видя като насън как ръката на Ланс плясва челото му. После той отпусна ръка и Саранда се извърна ужасена. Беше го простреляла в главата. По лицето му се стичаше кръв. Той залитна назад, загуби равновесие и падна в реката с разперени ръце. Течението бе толкова силно, че го отнесе веднага.
Пистолетът пална от ръката й. Тя видя как Мейс се втурва по пристана. В шока си Саранда осъзна, че той има намерение да се гмурне след Ланс. Тя се втурна към него с разтуптяно сърце. Грабна го за ръката, дръпна го с всичка сила и го обърна към себе си:
— Не те пускам след него! — изкрещя тя.
Той погледна безпомощно към реката, после отново към нея.
— Той е мъртъв — каза му Саранда. — Свършено е. Няма да ти позволя да се самоубиеш за нищо.
Сега Саранда затрепери от потрес и облекчение. Ланс беше мъртъв. Никога повече нямаше да я заплашва. Но когато видя лицето на Мейс, сърцето й изстина. Сякаш тя изобщо не беше там, Мейс издърпа ръката си и закрачи по престана като замаян. Сетне падна на колене и загледа реката, която течеше бързо. Нямаше и следа от Ланс. Неговият труп пътуваше към морето. Въпреки това Мейс остана там, където беше, втренчен в гроба на единствения си брат, сам-самичък в скръбта си.
Саранда го гледаше и чувстваше как нещо в нея умира.
68
Тяхното епическо мошеничество вървеше по план, но след този случай нищо не беше същото. Вече не беше толкова забавно както преди. Дори когато Сандър продаде вестника на човека от Джорджия, Саранда не можа да събере достатъчно енергия, за да се зарадва. Тя участваше, говореше и слушаше плановете им. Но сърцето й вече не беше там. Съзнанието й бе някъде далеч, тя не можеше да забрави пристана Челси, където се бе опитала и не бе успяла да убеди Мейс, че брат му е изменник и където Мейс бе предал любовта им.
Преди смъртта на Ланс тя се бе тревожила от думите му, че Мейс винаги ще бъде на страната на брат си. Онази нощ на пристана, когато Саранда застреля Ланс, Мейс ясно показа на кого е верен. Ако не го бе спряла, щеше да се опита да извади трупа на брат си от водата и някакси да го спаси.
Може би ако Мейс бе принуден да направи категоричен избор, ако бе предпочел да спасил нейния живот, а не този на Ланс, тя би била уверена в дълбочината на чувствата му. Сега никога нямаше да разбере.
Но какво от това. Ланс беше мъртъв и повече нямаше да се страхуват от него. И въпреки всичко горчивата мисъл я глождеше постоянно. Отново виждаше лицето на Ланс всеки път, когато погледнеше Мейс. Не можеше да го погледне, без да се запита какво ли щеше да направи. Беше ли Ланс прав за него?
Саранда започна да си задава въпроси, които смяташе, че отдавна е забравила. Тя бе Шъруин, а Мейс — Блакууд. Враждата между двете семейства бе продължила цели векове, дали не беше проникнала вече в кръвта им? Известно време тя бе мислила, че ще могат да я надживеят със силата на любовта си, че ще могат заедно да победят зловещото влияние на семейство Блакууд. Вярваше, че Мейс иска това да стане също тъй силно колкото и тя. Но не беше ли факт, че тъкмо тя бе сложила край на злото, въплъщавано от Ланс, докато Мейс бе стоял до нея и бе скърбил за смъртта на брат си.