Кого ли щеше да избере, ако не беше дръпнала спусъка? Дали от лоялност към семейството си щеше да пожертва нея?
Силно въодушевен, Сандър Маклауд подписа сделката за прехвърлянето на „Глоуб“.
— Кога искате следващото плащане? — попита купувачът.
— Следващото плащане ли? По дяволите, задръжте си го. Купих вестника евтино. Да ви кажа истината, цяло облекчение е за мен, че се отървавам от него.
Сандър можеше да си позволи да бъде великодушен. Той щеше да има богатство, което би накарало вестника да изглежда съвършено незначителен. Той подаде документа на купувача да го подпише.
— Вашето появяване беше съдбоносно. Оставям „Глоуб“ в добри ръце. Само не забравяйте уговорката ни. Една клеветническа статия в този вестник и…
— Не се тревожете, господин Маклауд — рече проточено мъжът.- Щом аз притежавам този вестник, можете да забравите лошите си мисли.
Той взе писалката, покашля се леко и подписа името си на съответното място. Д-р Джон Хенри Холидей, от Грифин, щата Джорджия.
И така, внезапно всичко свърши. Бат се появи победоносно с документите от сделката за покупката на „Глоуб“, ухилен до уши.
— Ти си късметлия — каза той на Мейс. — Само авторитетът на Уайът успя да убеди Док да ти припише вестника. Той искаше да си го задържи.
Мейс взе документите и му стисна ръката.
— Ти ми помогна страшно много. Ако мога да направя нещо за теб в бъдеще, не се колебай да ми кажеш.
— Защо не останете, за да отпразнуваме победата? — предложи Саранда.
— Не, благодаря. Мисля, че точно сега вие двамата ще искате да останете сами.
Саранда потръпна. Бат й смигна и се обърна към Мейс, като му подаде ръка.
Когато приятелят й си замина, стаята внезапно се стори на Саранда твърде малка. Тя вдигна поглед към Мейс и очите им се срещнаха за миг.
— Е, честито — каза тихо тя. — Ти получи това, което искаше.
— По едно време мислех, че и двамата го искаме.
Саранда долови обидата в гласа му.
— Така беше — каза тя. Сетне се поправи. — Така е.
Мейс се обърна и отиде до прозореца, за да погледне към улицата долу. Застана там, загледан навън, без да отрони нито дума. Когато най-сетне заговори, сякаш се обръщаше по-скоро към себе си.
— Странно — промълви той, — колко празни могат да бъдат някои победи.
Саранда се втренчи в него и дълго го гледа. Пак разбра, без да знае как. Разбра, че той мисли за това какво е жертвал заради тази победа. Разбра, че мисли за Ланс.
Тя тихо се обърна и излезе от стаята.
69
Месец по-късно Саранда стоеше до перилата на един параход, който пътуваше на юг, и гледаше мътната Мисисипи, спомняйки си по-щастливи дни. Точно на параход като този тя и Мейс бяха признали дълбоките си чувства един към друг. Тя се бе почувствала излекувана, бе усетила, че вече нищо не може да им навреди. Но като всичко друго в живота й, и това се оказа илюзия…
Двамата успяха да вземат вестник „Глоуб“, както бяха мечтали. Мейс написа серия статии, в които разкри истината. Думите му бяха толкова дръзки, сякаш бяха изковани от светкавици и запратени от бурните небеса. Той доказа за сетен път колко силна може да бъде пресата. Отпечатаха писмото на Джаксън в „Глоуб“ и другите вестници бързо поеха историята. Сандър беше арестуван, а Саранда оневинена. Но това не беше всичко. Тъй като си беше блъфьор, Мейс нарисува такава драматична картина на участието им в сделката, че за една нощ двамата станаха прочути герои. Измамниците, които бяха разкрили убийството на двама от най-обичаните граждани на Ню Йорк и бяха осъществили огромно ужилване, за да докарат престъпника до съд. Посрещнаха ги не само във вестника, а и в обществото, с отворени обятия.
Тъй като всички обвинения срещу Саранда бяха свалени, тя си възвърна „Глоуб“. Маклауд бе осъден да върне парите, които бе получил, като по този начин Мейс и Саранда се сдобиха с още сто хиляди долара в банката.
Трябваше да са щастливи. Направиха всичко, което бе по силите им. Никога не говореха открито за това, но и двамата знаеха, че нещо жизнено важно бе умряло. В опита си да съживят старата любов, те решиха да се оженят. Уморени от публични спектакли след арестуването на Сандър, избраха церемонията да е скромна и тиха. Това трябваше да стане най-щастливият ден в техния живот. Но в последния момент двамата се погледнаха в очите и видяха съмнението.
След смъртта на Ланс Мейс се държеше странно. Започна да носи пистолет, нещо, което Саранда не бе успяла да го убеди да направи в дивия Запад. Често пъти, когато мислеше, че не го гледа, той спираше с вдигната глава, сякаш се ослушва. Никога не й каза от какво се страхува, а това още повече ги отдалечи.