— Спешно е — чу се настойчивият му глас.
— Веднага се връщам — каза й Мейс.
— Не ме оставяй така! — извика Саранда. Но той вече излизаше. Тя чу как се отвори и затвори вратата, сетне чу някакъв тъп звук. Ослушваше се да чуе превъртането на ключа в ключалката. Не го чу. Дали я беше оставил тук, вързана гола за леглото, при отворена врата? Ами ако влезе някой?
Тя се пресегна със свободната си ръка да разкъса възела, който държеше другата й ръка. Нещо не беше наред. Що за спешен случай би изисквал незабавното присъствие на Мейс? Защо само той? Защото бяха повикани ако всички мъже, щеше да чуе стъпките им по дъсчения под навън?
Докато се бореше да развърже възела, вратата се отвори.
— Мейс? — попита тя.
Тя дочу тихо ахване. Много тихо, почти неразбираемо, той заговори.
— Мили Боже!
— Какво има? Какво се е случило?
— Нищо — прошепна той.
— Но защо те извикаха?
— По грешка.
Той приближаваше към нея гърбом. Саранда чуваше тихите му стъпки по килима. Спирайки се на прага на спалнята, той намали лампата и каютата потъна в полумрак. Завесите бяха дръпнати. За миг в тъмното се възцари странна тишина и очакване. Сърцето на Саранда биеше с непонятен ритъм. Мейс обикновено оставяше лампите да светят, когато правеха любов. Обичаше да вижда лицето й, да наблюдава всяка извивка на тялото й, докато се движи под неговото. Но тази вечер тъмнината й донесе облекчение. По голата й кожа се появиха миниатюрни капчици пот. Дори сега Саранда не знаеше дали ще може да го направи. Някакъв инстинкт крещеше в нея, че нещо не е наред.
Той се приближи, а тя посегна към него с незавързаната си ръка. Искаше само да подържи за малко ръката му, да се успокои, да усети интимния контакт без насилие. Само за малко, докато се приготви за това, което идва. Физически. Емоционално. Всякак.
Но той не разбра намеренията й. Вместо да хване ръката й и нежно да я погали, той я грабна за китката и като взе копринения шал, я завърза бързо и ловко за таблата на леглото. Шалът бе завързан по-стегнато отколкото на другата ръка и се врязваше в плътта й.
— Боли ме — запротестира Саранда.
Той отиде до тоалетката и взе нещо.
— Мейс, боли ме. Отхлаби го малко.
Той приближи до нея и тя усети как нещо меко се отърква о страната й. Тя видя силуета му пред себе си за миг, преди да вкара коприната в устата й и да я завърже зад главата. Сепната, осъзна, че я й е запушил устата. Беше напълно неочаквано. Навярно отново искаше да си играят на бал с маски. Но какъв смисъл имаше да го стори?
Саранда се бори лудо цяла минута, като буташе с език, опитвайки се да извади заглушалката от устата си. Беше я завързал прекалено стегнато — всъщност толкова стегнато, че й спираше дишането.
Какво ставаше?
Леглото помръдна, когато той седна до нея. Ръката му я докосна по корема и се плъзна нагоре, за да я докосне по гърдата. Тя се изви нагоре, отдръпвайки се от ръката му, но завързана и със запушена уста, нямаше как да избяга от него.
Саранда се опита да си спомни нещо подобно в миналото. Нощта, когато на бала с маски бе завързал китките й с въжета и я бе целувал, докато бе останала без дъх, а сетне ненадейно си бе тръгнал, оставяйки я изумена и възбудена от неговата мъжественост. Както и нежните и приятни мигове, които бяха прекарали при бедните фермери в Тенеси. Когато лежаха в неговото легло, заобиколени от децата му, и Мейс прекара целия следобед да ги забавлява с циркови истории, въпреки че беше много уморен. Странно, че си спомняше тези епизоди като най-щастливите мигове с него — колко им беше приятно… и колко бяха влюбени.
Той се наведе и я целуна по заобленото рамо, но й се стори, че по-скоро вдишва аромата на кожата й, отколкото да показва любовта си. Сетне устата му се премести върху гърдата й. Той изглеждаше различен — по-властен, по-агресивен, по-настойчив. Зъбите му хапеха плътта й.
Мейс започна да стене. Докосваше я вече по-настойчиво, сякаш внезапно не можеше повече да се въздържа. Ръцете му грабнаха гърдите й и ги стиснаха толкова силно, че я заболя. Тя извика зад превръзката, но той сякаш не я чу. Премести се и се качи върху нея, както си беше облечен, и губите му дрехи дращеха нежната и кожа.
Тя стенеше силно, като се опитваше да му внуши през превръзката, че иска да спрат за малко.
Той изобщо не й обърна внимание, пресегна се и набързо започна да разкопчава колана си. Щеше ли да я обладае ей така, без никаква подготовка, без…
Внезапно сърцето й изстина. Този мъж не приличаше на Мейс. Дори в най-властните си моменти в леглото той винаги се бе грижил преди всичко за нейното удоволствие. Всъщност това за него беше предизвикателство — да й докаже, че съществува мъж, който може да я задоволи като никой друг. Но това налудничаво дърпане на дрехите… сякаш бързаше, преди да го прекъснат… й приличаше повече на изнасилване, отколкото…