Това беше почти признание, че е професионален мошеник. Думите му й напомниха слуховете, които следваха Блакууд из Европа и подхранваха клюките в подземния свят.
Говореше се, че той е най-големият любовник в Европа. Мисълта за това накара Саранда да омекне от желание. Устата му, шепнеща с хипнотична мощ, галеше шията й и пращаше сладки тръпки по зажаднялото й тяло, изкушавайки я да обърне глава към него и да разтвори устата му в нова изгаряща целувка.
— Маската ти дава усет за контрол — продължи той и устните му се доближиха до нейните. Той се държеше малко настрана и тя неволно се наведе напред, жадна за неговата целувка. — Помага на преструвката. Въжетата от друга страна премахват всеки контрол, унищожават всички претенции. Жена като вас трябва да загубва контрол понякога… Да се отдава на момента…
Мейс се наведе да я целуне пак. Но точно когато устните му докоснаха нейните и тя изстена тихо, той се дръпна назад. Инстинктът му подсказа, че вече не са сами. Саранда още не бе разбрала какво става, когато той обърна глава, видя отворената врата и се изправи ядосан.
— Ще трябва да ме извините — каза той рязко и разви въжето от китките й; тя падна в ръцете му като вързоп. Изправил я на крака, той добави: — Това ще почака.
Отиде до вратата, вече затворена, като че ли имаше намерение да я остави, без да каже дума повече. После, премислил, се обърна и каза:
— Елате в парка. Утре в пет.
Саранда само се взираше в него, неспособна да повярва, че това се е случило. Нима той си отиваше… след всичко, което стана? Възможно ли бе да я напусне, след като я бе възбудил дотолкова, че не можеше да го види през мъглата пред очите си?
Той я сграбчи за шията, притегли я към себе си и я целуна силно. Сетне заповяда:
— Обещайте!
Тя кимна слабо и се наведе за още една целувка. Но щом получи обещанието, Мейс тръгна бързо към вратата и я остави да стои сама в лунната светлина с охлузени китки и бясно биещо сърце.
Тази вечер тя не го видя повече. Но от време навреме докосваше с пръсти устните си, където целувките му още горяха като жигосани.
5
Саранда придружаваше Уинстън, когато той поведе Бат из редакцията на „Глоуб“. Вече бяха разгледали наборната зала, печатницата, залата на местните репортери. Мислеха си, че това ще бъде само бегла екскурзия, но Бат изненада Уинстън със задълбочения си интерес към вестника, формално той бе получил оскъдно образование, защото бе напуснал рано фермата на родителите си в Илинойс и бе поел пътя на приключенията. Но бе чел много и по най-различни проблеми. Оказа се, че е очарован от писането и от мощта на пресата. Напоследък се убеди в тази мощ със собствените си очи. Само след една статия в „Глоуб“ той се бе превърнал в национален герой.
Благодарение на интереса му и на въпросите, които зададе, обиколката се удължи повече от очакваното. Бат се спираше да побъбри с всеки — от репортерите и редакторите до печатарите и гравьорите. Нито един не избегна въпросите и усмивката му. Всеки човек, прочел статията за майсторството му да си служи с димящия револвер, се взираше в него със страхопочитание. На Бат това му се стори едновременно и ласкателно, и дразнещо.
Обикаляха кабинетите на шефовете, когато най-после стигнаха до една врата с табелка:
Саранда знаеше, че рано или късно ще влязат и тук и се бе подготвила. Случилото се снощи сега й изглеждаше като сън. Тя не можеше да повярва, че се е държала по такъв смешен начин само защото един мъж я е целунал. При това не бе кой да е мъж, а Мейс Блакууд, нейният заклет враг. Никога по-рано не бе реагирала така на никой мъж. Това я тревожеше, защото поставяше под въпрос нейния здрав разум. Какво си беше мислила? Лошото бе, че тя не бе мислила изобщо. В ръцете му се бе превърнала в кълбо от чувства. При вида на вълчата му уста, навеждаща се към нея. При звука на гласа му, стържещ в ушите й. При усещането на ръцете му, които искаха от нея отговор, какъвто никой мъж не бе искал. Това я безпокоеше. Винаги бе помнила, че той е страшен враг. Знаеше, че е способен да преметне всеки жив човек. Порази я унизителната мисъл, че в оня кратък момент под лунната светлина Мейс бе измамил и нея. Меденият му език я бе приспал, бе я довел до онази безсмислена капитулация, която не приличаше на нищо, случвало се през всичките й години, посветени на измамата.
Но това нямаше да се повтори.
Уинстън отвори вратата, без да почука.
Хвърлиха набързо поглед към голямото ъглово помещение с разхвърляно бюро и дървени картотеки, покриващи три от стените. Прозорците гледаха към улица „Парк роу“, където се помещаваха другите нюйоркски вестници. Но най-впечатляваща бе атмосферата в стаята. Блакууд стоеше зад бюрото и се взираше в мъжа, седнал срещу него. Саранда си го спомни: беше същият човек, който се оплакваше от отсъствието на мадам Зорина. Знаеше, че това е Сандър Маклауд, чието богатство и влияние съперничеха на това на Джаксън. Знаеше също, че Блакууд в ролята си на Арчър системно изважда на показ подмолната тактика на силните приятели на Маклауд в бизнеса.