Неочаквано той грабна ръката й и я дръпна зад едно дърво. Уинстън с неговите интереси към ботаниката сигурно знаеше наименованието му. А тя знаеше само, че сърцето й бие до пръсване и че Блакууд се притиска до бедрото й. Кръвта й завря като да бе пила уиски — толкова неочаквано бе всичко.
— Ти си изключителна! — каза прегракнало той, притисна я до дървото и я целуна дълбоко, безмилостно притиснал устните й с внезапна страст. — Боже, какво правиш с мен! Ти си като мелодия, която изпълва съзнанието ми. Сякаш съм те познавал цял живот. Ти си последната жена на този свят, която бих пожелал. Но понякога си мисля, че ако не мога да те имам, ще полудея, по дяволите!
Мейс бе заплашително убедителен. Като че ли бе изоставил преструвките и говореше от все сърце. Ръцете му я галеха с неподражаема сръчност. Здравият разум започна да я напуска, когато устните му погалиха бузата, ухото и шията й. Бруталната му мъжественост я покори. Тя остана без дъх и сякаш заплува нанякъде под ръцете му. Той наведе тъмната си глава и я зацелува с несдържана страст, а тя му отговори спонтанно.
Тялото й гореше. Отвори очи и видя лицето му. Омразното мургаво лице на Блакууд с тежките черни вежди, с пронизващите, тъмни като нощта очи, с крещящо сексуалната уста — всичко бе против закона. Но тя никога не се бе кланяла на този закон. Скритото и запретеното бе царството на душата й. Тази забранена уста я привличаше толкова неудържимо, колкото например една безценна огърлица, заключена в най-недостъпна каса. Не от желание да я притежава. Заради единствената радост, че може да я докопа напук на всичко.
Това е то, каза си тя. Опасността. Безразсъдното перчене с всичко, което й беше скъпо. Но думите на Бат я преследваха: Влюбваш се в този Блакууд… Този Блакууд…
— Пуснете ме! — извика тя и го блъсна по твърдата гръд. Плъзна се край него и забърза по-далеч от тълпата. Само това й липсваше да я видят как се целува с най-добрия приятел на Уинстън в парка. На всичко отгоре, даде си сметка със закъснение, Блакууд точно това целеше. И щом клюката стигне до Уинстън, сватбата ще бъде отменена. А Блакууд ще бъде свободен да открадне „Глоуб“ под нищо неподозиращия нос на Уинстън.
Въпреки че тя почти подтичваше, той я настигна с широки, отмерени крачки.
— Учудвате ме. Защо се дърпате? — Гласът му стана по-нисък. — След снощи?
— Това е крайно непристойно, господин Арчър — каза сковано тя, вкопчила се в сигурността на ролята си.
Той отметна глава и се засмя.
— Непристойно? Откога жена като вас се съобразява с условностите?
— А вие наистина ли сте наясно с какво се съобразява и с какво не жена като мен? В края на краищата вие знаете съвсем малко за мен, не е ли така?
— Така ли мислите?
В моменти като този й се струваше, че Мейс знае всичко. Спря. Бяха навлезли в усамотена горичка встрани от главната пътека. Под листака беше сенчесто и хладно. Саранда се зачуди кой дявол я докара на това място, толкова далеч от любопитни очи. Дали за да се огради от неговите манипулации? Или защото се надяваше, че в този уединен гъсталак той ще я вземе в ръцете си и ще я накара да преживее чудесата, които толкова упорито се опитваше да отхвърли?
— Зная, че жена като вас не може да бъде щастлива, ако живее като всички — говореше той на гърба й. — Зная, че дълбоко в себе си се дразните от предразсъдъците и от законите, създадени от човека, както и аз. Че носите неспокойна, скитническа душа и една жажда за приключения, която никое посредствено съществувание не може да задоволи. Че устройването на следобедни чайове и благотворителни базари предизвиква само студени тръпки по гърба ви.
Той прокара един пръст от основата на шията й по целия гръбнак. Тя потрепери, но не защото мислеше за базари.
— Зная, че сте бунтарка. — Мейс доближи уста до ухото й и тя по-чувства дъха му, горещ и нетърпелив. — Че по рождение сте по-умна от всички наоколо. Че сте жена, която би се любила по-скоро в плевня, отколкото в легло. Че още не сте срещнали мъжа, който да ви сграбчи и в огъня на една целувка да ви накара да забравите всичко, към което сте се стремили. — Той я притегли към себе си, както беше с гръб към него, и обгърна талията й.
Саранда преглътна с мъка. Чувстваше се слаба и разтреперана, когато се облегна на него. Усети как ерекцията му се надига, когато го докосна със задните си части. Слабините й пламнаха от нежелана жажда. Съзнанието й попиваше думите му с отчаяната наслада, с която умиращият поема последната си глътка вода. Откъде знаеше той всичко това? Беше се докоснал до съкровените й тайни, до мислите, които я преследваха нощем — невеселите съмнения за живота й с Уинстън. Веднага се наруга, че е такава глупачка. Нали точно в това се състоеше работата на професионалните измамници — да разгадават хората, да откриват силните и слабите им страни. Най-добрите от тях са способни в един разговор да разкрият истини, които приятелите на човека не могат да научат за цял живот. Е, Мейс беше много добър. Няма съмнение в това. Думите бяха неговото оръжие и той го владееше като добре наточен меч. Тя трябваше да си отваря очите на четири, за да си запази преднината. Но и тя имаше оръжия, които другите нямаха. И знаеше какво значат думите му.