— Хубава реч — отвърна му тя с трепет в гласа. — Предполагам, че я казвате на всички жени, които се опитвате да вкарате в леглото си?
Мейс млъкна. За момент тя помисли, че ще си тръгне. Но той бавно плъзна големите си, собственически ръце по гърдите й и я попита много тихо:
— Ако те мъчи любопитство какъв съм в леглото, защо просто не ми кажеш?
Вълна от възбуда преряза тялото й и спря във влажната топлина между краката й. Ситуацията ставаше опасна. Но в това бе и удоволствието, разбира се. Сега, след като цял следобед бе домакинствала на светско събиране, тя се почувства блажено жива.
— Едва ли можете да ме корите за любопитството ми — опита се да отговори нехайно тя. — Ако искате да знаете, чудех се дали декларациите ви са истински. Дали човек като вас казва понякога това, което наистина мисли. Най-големия любовник в Европа. Как да не съм любопитна?
— Това нещо изглежда ли ви истинско? — Той взе ръката й, изви я назад и я задържа пред себе си. Под дланта й, през панталоните му нещото напираше като демон, който иска да се освободи. Размерите му бяха възбуждащи. Този принц на мрака, за когото жадуваше от снощи, този бог на подземния свят, който така бе завладял сънищата й, че вече не можеше да ги разгадава в мрака на безсънната нощ, все едно дали бе изпитала или фантазирала плашещата му красота… тази ужасна змия не беше легенда в края на краищата. Той бе истински. Той бе човек. И тя можеше да го вземе.
Другата му ръка пусна гърдата й и погали устните й. Устата й се разтвори и той пъхна палеца си в нея.
— Какво искаш от мен… Сара?
Тя затвори очи. Какво искам? Искам да падна на колене и да го освободя от затвора на дрехите… да го поема върху езика си и дълбоко навътре. Да изпълни устата ми, да почувствам как набъбва… Гърлото й бе толкова сухо, че ако продума, вместо глас ще излезе грак.
Палецът му се движеше в устата й. Тя се отказа да се съпротивлява и го засмука.
— Кажи ми — заповяда той тихо. Изкушението бе огромно.
Но тя не каза нищо и той пое инициативата. С едната ръка притисна нейната към себе си, палецът на другата се движеше в устата й навън-навътре, а той зашепна:
— Искаш ли да продължавам тази игра? Или предпочиташ да сломя защитата ти, като разкъсам веднага дрехите ти? Да те взема в обятията си и да те накарам да признаеш, че… въпреки всичко… независимо кои сме и какво целим… ти ме искаш точно толкова, колкото аз тебе?
— Как мислите, какво искам? — въздъхна тя.
— Мисля, че искаш да вдигна полите ти… да вляза в теб… да те притисна до това дърво… и да те накарам да викаш…
Тя вече не усещаше движенията му. Без да разбере, той бе пуснал ръце надолу и бе вдигнал полата й над бедрата. Както говореше, достигна колана на копринените й гащи, вмъкна ръка вътре, намери къдрите между краката й и вкара пръст във влажната, гостоприемна топлина.
— Значи бях прав. — Пръстът му проникваше навътре с такова майсторство, че дъхът й сякаш изгаряше дробовете й. Другата му ръка я подхвана за врата, за да не падне. Заливаха я тежки, сънливи, кипящи вълни. Гласът и потокът на думите му бяха упойващо съблазнителни, както пръстите му, които си играеха със самообладанието й. Устата й, разтворена за въздух, беше жадна да му отговори. — Харесва ли ти пръстът ми там? А два? Или три? Или палецът — например така?
Тя изстена високо. Соковете й обливаха ръката му. Искаше го толкова силно, че можеше да захвърли дрехите си и да го приеме тук, насред този парк, да обвие крака около него и да го помоли с пламенни думи да я притисне в най-близкото дърво.
— Уинстън възбужда ли те като мен? — изръмжа той.
Името на Уинстън, произнесено от него, я накара да се вцепени в ръцете му. Съвсем беше забравила за Уинстън. Беше забравила за Сара Вурс и за Арчър. Беше забравила всичко, което имаше намерение да направи. Беше забравила кой е този човек и какво представлява. Беше забравила всичко в мъчителния екстаз, предизвикан от пръстите му.