Искаше й се Бат да е още тук. Колко хубаво щеше да бъде да има на кого да каже… да има кой да й помогне да сложи нещата по местата им! Защото ако Блакууд чувстваше същия отчаян копнеж по нея… докъде щяха да стигнат?
Вечерта преди венчавката се състоя още един последен бал. Саранда се докара с бледорозова сатенена рокля с голи рамене; това бе нарочно отклонение от тъмните рокли, които бяха модни. В последната минута свали сатенените си гащи и ги захвърли гневно. Бе останала само една нощ и Блакууд щеше бездруго да направи заключителния ход тази вечер. Ако го стори, ръцете му няма да срещнат никакво препятствие. Тя реши: този път е неин ред да го шокира!
Липсата на бельо я караше да се чувства приятно и опасно женствена. Усещаше как бедрата й се трият едно о друго, когато вървеше. Наслаждаваше се на това усещане, то й напомняше как ръката на Мейс си играеше с разбърканите влажни косъмчета. По израза на околните разбра, че и те долавят състоянието й. Косата й бе вдигната високо в разкошен фонтан от падащи къдрици и Саранда цялата приличаше на някакво видение, сътворено да омае Блакууд.
Само че той изобщо не се появи.
Чака го цяла вечер, чудейки се каква ли изненада ще й сервира. Беше се подготвила за всички възможни ситуации; не на последно място и за пълното прелъстяване. Ако Блакууд успееше да я вкара в леглото си тази вечер, щеше да се добере до заветната си цел — да осуети сватбата.
Но той не се появи изобщо.
Същото стори обаче и бащата на годеника. Това веднага бе забелязано, защото за Джаксън не бе обичайно да отсъства от такава важна вечер. Той бе привързан към единствения си син и никога не пропускаше възможността да се покаже като предан баща. Но когато Уинстън обясни, че във вестника имало криза и баща му помагал на „Арчър“ да я овладее, разговорът бързо се прехвърли на други теми.
Цялата вечер Саранда правеше усилия да се съсредоточи върху глупавите разговори и танцува с всички присъстващи мъже. Забеляза, че Уинстън грееше от необичайна възбуда. Всички го потупваха по рамото и му честитяха, а той се пъчеше като надут паун.
Когато най-после успя да се докопа до танц с бъдещата си съпруга, той изглеждаше почти като пиян от щастие. И все пак я държеше свенливо, на цяла ръка разстояние, както се полага на обществено място. След грубото обладание на Блакууд прегръдката му бе хладна и без въображение. Следвайки стъпките му, тя се уплаши за момент. Опита се да си представи как ръцете на Уинстън се плъзгат нагоре по бедрата й, как би изглеждало лицето му, когато се докосне до голата й кожа или до влажната топлина, която даже в този момент туптеше от неутолена жажда.
Утре ще се омъжи за този човек. Тя си беше професионален измамник, но вярваше в лоялността. Веднъж произнесла клетвата, имаше намерение да преживее живота си като добра и вярна съпруга. В края на краищата това бе най-малкото, което можеше да даде на Уинстън. Но докато танцуваше с него и си спомняше любовната атака на Блакууд, тя започна да си дава сметка какво би означавал този брак. За нея. За живота й. Мислеше си за цената, която трябва да плати за победата, и се питаше за пръв път през живота си дали си струва труда.
Уинстън прекъсна мислите й:
— Чувствам се най-големият късметлия на света. Да те имам до себе си, скъпа Сара. Това е повече, отколкото някога съм си представял.
Цял живот ще трябва да играе ролята на Сара. Никой и никога няма да се обърне към нея с истинско й име. Никога повече няма да последва зова на природата си, да се изтръгне от условностите на обществото.
Докосна разсеяно бузата му и обеща:
— Ще бъда добра с тебе, Уинстън. И всичко ще бъде прекрасно.
Зад очилата очите му блестяха като морето в слънчев ден.
— Да можеше мама да е жива! За мен би било голяма радост тя да е тук. Щеше да те хареса. Толкова много приличаш на нея! Тъй добра и мила. Чаровна, умна и весела… Ти си всичко, което аз не съм, а бих искал да бъда. В известен смисъл приличаш на Арчър. И двамата прегръщате безстрашно живота. И все пак сте толкова добри към татко и към мен. Където и да е мама сега, сигурно е много щастлива.
Саранда се съмняваше в това, но неговите думи й дадоха куража, от който се нуждаеше. Накараха я да стъпи здраво на земята, напомняйки и причините, поради които щеше да се омъжи за Уинстън. Емоционалните причини извън жаждата й да отмъсти на Блакууд. О, тя ще се омъжи за него, даже и Мейс да напусне сцената. Думите на Уини й напомниха за баща й и за всички надежди, които той хранеше за нея. Внезапно усети присъствието му като топла прегръдка и в този момент почувства, че постъпва правилно. Баща й желаеше именно това. Макар че веднъж го бе разочаровала непростимо, сега можеше да поправи всичко, като се омъжи. Това бе единственият подарък, който можеше да му поднесе. Само това й беше останало за даване.