— Баща ми също би те харесал, Уини — каза искрено тя. — Ти си човекът, за когото той се надяваше да се омъжа. Даже нещо повече.
До полунощ Блакууд не се появи. Един слуга поднесе на годеника някаква бележка върху сребърен поднос.
— Татко иска да отидем при него у дома — каза Уинстън на Саранда. — Веднага.
— Звучи заплашително. За какво ли може да е?
— Може би проблемите на вестника са по-сериозни, отколкото мислехме.
По гърба на Саранда полазиха тръпки. Интуицията й надушваше опасност.
Когато пристигнаха, Джаксън ги чакаше в кабинета си.
— Уинстън, Сара, заповядайте.
Сякаш бе друг човек. Гласът му звучеше уморено и той изглеждаше внезапно остарял. Кожата на лицето му сякаш бе увиснала. Обичайната доброта на сините му очи бе угаснала. Беше без сако. Папионката му висеше развързана. През всичките месеци откакто го познаваше, Саранда го беше виждала само официално облечен. Даже на вечеря се явяваше стегнат като за бал. Какво бе предизвикало тази промяна? Наистина ли я гледаше студено или така й се струваше?
Тя се огледа наоколо. Търсеше някакъв знак. Веселият огън бе в рязък контраст с витаещото напрежение. Бумтеше в камината и осветяваше портрета на Лалита над нея.
Изведнъж Саранда разбра. Джаксън знае. Четеше го в очите му. Блакууд бе свършил мръсната си работа. Но какво ли бе казал?
Джаксън я фиксираше с поглед.
— Какво можете да ни кажете за млада жена на име Саранда Шъруин?
8
И тъй, Блакууд е знаел всичко. Проклет да е! Не само я бе подмамил, ами на два пъти я направи на глупачка. Очевидно нищо не е чувствал към нея, а я накара да повярва, че я обича. Ясно беше какво е направил. Не се опитваше да я убеди да отмени сватбата. Просто бе изчакал, за да я изложи, когато най-малко очаква. Но дяволите ще я вземат, ако се предаде без борба! Колкото и мрачна да изглеждаше ситуацията, тя не губеше надежда. Яростта й даваше сила. Сигурно имаше начин да се спаси. Не беше хвърлила толкова усилия, за да позволи сега всичко да се разпадне. Нищо, че Мейс Блакууд я беше надхитрил!
Трябваше да мисли бързо. Със скоростта на светкавица тя оцени ситуацията и претегли възможностите. После каза дръзко единственото, което можеше да каже:
— Аз съм Саранда Шъруин.
— Какво?! — извика Уинстън.
— Значи е вярно — каза Джаксън, без да обърне внимание на сина си, — че си… измамница… и авантюристка.
— Татко!
Саранда докосна ръкава на Уинстън, за да мълчи.
— Недей, Уини. Вярно е.
Смаян, Уинстън се отпусна в един стол.
— Нещо против? — Без да дочака разрешение, тя отиде до бюфета, наля си яка доза бренди и го изпи на няколко глътки. Сигурна бе, че са шокирани, но какво значение имаше сега това? Така спечели минутка, да си събере мислите и да реши какво да прави.
Когато се обърна, те я гледаха втренчено.
— Искате ли по малко?
Поклатиха безмълвно глави. Тя махна на Джаксън към един стол и той седна, изтощен.
— Ако ще разказвам историята си, трябва да започна отначало.
Двамата мъже размениха смаяни погледи. Тя осъзна със закъснение, че говори със собствения си акцент. Това промени гласа й придаде на думите, които изговаряше, лекота и изящество; произношението и бе като на дукеса.
— Първо, вие без съмнение сте се досетили, че аз не съм Сара Вурс. Нито съм родената в Америка дъщеря на стара холандска фамилия. Имаше един Фредерик Вурс и той умря — точно както ви казах. Дъщеря му получи образованието си в Европа. Истинската Сара умря преди години. Запознах се с нея малко преди смъртта й. Така ми хрумна да я използвам.
Саранда отпи от чашата с бренди — този път по-малка глътка, защото бе започнала да усеща действието му.
— Невероятно — промърмори Уинстън. — Какво казваш, как е истинското ти име? Саран…
— Са-ран-да. Като Миранда. Вярното в цялата история е, че всички в семейството ми са били професионални измамници в течение на поколения. Или, по-точно казано, над триста години. — В тона й личеше неосъзната гордост. — Започнали са на дребно — като лондонски джебчии, търсещи коричка хляб. После, като нямали друг избор, продължили традицията. Били бедни, но не и глупави. Всяко следващо поколение прибавяло нови сръчности към фамилния репертоар от трикове. Една се омъжила за нощен крадец, друга — за панаирджийски фокусник, трета — за картоиграч и т.н. Родителите предавали уменията си на следващото поколение. Така когато навърших тринайсет, аз владеех всичко това. И съм много добра, ще знаете.