— Татко, сигурно…
Уинстън бе лудо влюбен в годеницата си — все едно дали бе авантюристка или не. Не беше срещал такава жена досега. Сега разбра защо. Странно вълнуващо бе да знаеш истината. Беше интригуващо. Необикновено. Неговата годеница — жена с тайнствена съдба? Но той през целия си живот не се беше изправял срещу волята на баща си. Ако нещо можеше да спре любимата му сега, то беше само една благословия от страна на Джаксън. Ван Слайк махна на сина си да мълчи.
— Заявих на човека, който ми каза за вас, че греши. Че даже и да сте била замесена в такива неща, вие сте се променила. Че сега сте любяща и фина жена и не сте в състояние така хладнокръвно…- Той се изчерви. — Хм, бях сигурен, че не бихте могла да го направите и само това има значение.
— Ти не би могла да се преструваш, че… ме обичаш, нали? — попита разтреперан Уинстън. Въпреки логиката той се надяваше, че тази възхитителна жена поне е била искрена в чувствата си.
Саранда се обърна и погледна прошарените му коси и искрените, доверчиви аквамаринови очи. Видя какво му е причинило това разкритие. Лицето му казваше колко го е развълнувало то. Уинстън ван Слайк, който считаше себе си твърде скучен, за да ухажва жена, искаше да знае дали това лошо момиче наистина го обича. Саранда отдавна се бе научила да не се чуди на нищо.
— Обичам и двама ви повече, отколкото бихте могли някога да си представите — каза искрено тя. Затова няма до позволя на Блакууд да ви ограби и да избяга. Обърна се към Джаксън.
— Предполагам, че Арчър ти е казал. Той е много способен следовател.
Джаксън кимна тъжно.
— Разбира се, Арчър е категорично против този брак. Според него срещу теб ще бъдат предявени обвинения, ще се намеси полицията…
— Ще я арестуват? — извика Уинстън.
Задушаваше я гняв. Скъпият Блакууд! Същият като омразния си брат… и като всички други негодници на име Блакууд, от всички поколения. Как можа да бъде толкова сляпа? Баща й я беше предупредил! Блакууд не за пръв път нарушаваха професионалния кодекс. Той беше просто един от тях, един от онези, които прибягваха до тази презряна тактика…
Именно поради това тя не можеше да се оттегли и да му остави свободен достъпа до богатството и могъществото на Ван Слайк. Трябваше да се бори с него с всички средства, с които разполагаше. А в нейния арсенал имаше и още неизползвани оръжия.
9
Саранда прекоси бързо репортерската зала, като се мъчеше да остане незабелязана, доколкото това бе възможно за сама жена в такава обстановка. Няколко журналисти правеха последни поправки по статиите за сутрешното издание; пишещи машини тракаха неритмично. Редактори искаха екземпляри. Всички бюра бяха отрупани с купища книги, списания, топове хартия, коректури и полупразни чаши за кафе. В пепелниците имаше купчини угарки. Въздухът бе натежал от дим. Всичко изглеждаше изцапано с мастило. Нямаше начин да мине през залата, без да си изцапа дрехите.
Мъжете спираха да работят, за да я огледат. Както си беше в розовата сатенена рокля. Тя не им обръщаше внимание. Ако спре да обяснява, ще се забави пак и Блакууд — ако изобщо е тук — ще й се изплъзне. Не стига, че й се наложи да се кара с пазача на входа. Той я пусна да мине едва след като му напомни, че утре се омъжва за Уинстън и че този брак ще я направи собственица на част от „Глоуб“.
Кабинетът на Блакууд беше далеч от репортерската зала. Коридорите до там бяха тъмни, защото тази част от сградата обикновено не се използваше нощем. Но на Саранда й се стори, че вижда светлина под затворената врата. Спря да си поеме дъх и си каза, че това може да са само фантазии. Когато се почувства готова, отвори вратата.
Една-единствена газена лампа, намалена почти докрай, осветяваше едва-едва стаята. Блакууд стоеше зад бюрото си. От устата му висеше цигара. Четяха някакъв списък с друг мъж, в когото тя разпозна Морган, заместник-главния редактор. Лампата очертаваше върху стената и тавана сенките им, които мърдаха зловещо като въображаеми чудовища в детска стая. Двамата я погледнаха изненадано. Тя видя как погледът на Блакууд се плъзва бързо по нея и се втвърдява, а устните му се свиват с ръмжене. Морган я поздрави:
— Госпожице Вурс, радвам се отново да ви видя. Очаквам с нетърпение сватбеното тържество утре.
— Благодаря — промърмори механично тя. По лицето му личеше, че не може да си представи какво дири тя тук. Но Блакууд знаеше.