— Това е всичко, Морган — каза той и го освободи. — Не ме интересува как ще го направиш. Просто го направи и не ми досаждай с дреболии.
— Да, господин Арчър. — Той спря и погледна колебливо към Саранда. — Е, до утре, госпожице Вурс.
— Ще се видите ли утре? — попита Блакууд, когато Морган затвори вратата след себе си.
Тя пристъпи напред. Сянката й подскочи и се съедини с неговата. Дяволското му лице бе мрачно и настръхнало в полумрака.
— Блакууд! Проклет двуличник! — Тя не си направи труда да поддържа американския си акцент.
Той смачка цигарата в пепелника, издуха последната струя дими каза тихо:
— Всъщност не си вярвала, че ще можеш да получиш по-добрата част от мене, нали? — Изведнъж бе заговорил с по-тежък акцент и не толкова изискано — като че ли вече нямаше нужда от фасада, защото се срещаше с противника си на равни начала.
— Трябваше да се сетя, че ще прибегнеш до такива долни средства и ще ме предадеш. Ти и твоето семейство винаги сте предпочитали по-лесния изход. Но в тези неща има кодекс, Блакууд, или не си чувал за него? Трябва да съм луда, щом те питам за това. Стига ми само да си спомня с кого говоря!
— Както разбирам, Шъруин са блестящ пример за човечност.
— Ние, Шъруин, поне живяхме в рамките на приетите правила за действие. Със същата лекота и аз можех да кажа на семейство Ван Слайк кой си. Знаех го от самото начало. Но това щеше да е прекалено лесно. И скучно, на всичкото отгоре. Предпочетох да играя играта. Да използвам ума и сръчността си, за да те надхитрям на всяка крачка по пътя. Но вие, всички Блакууд, винаги опирате до нечестната тактика, когато умът ви изневери.
Мейс заобиколи бюрото с гневни крачки.
— Ти наричаш „честна игра“ това, че твоето семейство предаде моето на властите? Че бяхме изложени на най-противни публични подигравки по ваша вина и ни унижаваха из цяла Англия?
— Заслужихте си го! Прекрачихте границата. Не ви стигна да отвлечете оня американец и брат ти да заеме мястото му. До тук не можехме да ви обвиняваме. Защо да не стане така? Най-разкошното струпване на богатство и бижута на един-единствен кораб? Приятно пътуване по Нил? Това бе точно оня вид измама, който бяхме отработили до съвършенство. И тук направихте първата си грешка. Аристократите бяха наши. Вие имахте нахалството да завладеете наша територия, но не ви стигна изобретателност да си осигурите фланговете.
— А вие не можахте да понесете някой да ви избута настрана.
— Не си способен да мислиш другояче, разбира се. Ако го бяхте направили с умение, с финес, планирайки нещата, бихме ви поздравили с успеха ви.
— Откога една Шъруин ръкопляска на нещо, извършено от един Блакууд? Двеста години ни гледахте отвисоко!
— За което си има причини, бих добавила. Погледни кашата, която забъркахте тогава. Отвлякохте американеца. Твоят брат Ланс трябваше да заеме мястото му на кораба и да освободи пътниците от техните ценности, несъмнено незаконно придобити. Но не можахте да спрете дотам. Трябваше да убиете човека. Нарушихте кодекса, преди ние да влезем в играта. Професионалните измамници никога не убиват. Ако си поне що-годе добър, не ти се и налага.
— Толкова сте надменни, дяволите да ви вземат, ти и цялото ти семейство! Да уведомите властите да арестуват родителите ми, преди да са си свършили работата! Майка ми беше болна; знаеше ли това? Не беше преметнала никого от години. Но те я завлякоха на бесилката и я обесиха пред очите на оная глутница вълци, дето минава за висше общество. Ти не знаеш нито какво означаваше това за нас, нито какво всъщност се случи.
— Разкажи ми тогава. Обичам хубавите приказки.
Саранда видя в погледа му дълбока и непресъхваща омраза — отражението на своята собствена.
— Нищо не ти дължа, принцесо; най-малко пък обяснение.
Тя изстина при звука на галеното име, с което я наричаше баща й, произнесено с подигравка. Стисна яростно юмруци; ръцете й затрепериха от усилието да не замахне с тях по самодоволната, изпъкнала челюст.
— Ето къде грешиш. Мейс Блакууд, ти ми дължиш повече, отколкото би могъл да се надяваш някога да изплатиш. Твоят побъркан брат не се задоволи с американеца. Той уби и родителите ми. Пусна обява, която гласеше: семейство Блакууд обявяват с уважение, че ще отмъстят на шести юни. Ти ли му помогна да я съчини? Звучеше с онази дръзка арогантност, която толкова обичаш.
— Нямам нищо общо с нея.
— Онази вечер си бяхме в къщи. Мислехме, че така ще е по-безопасно. В къщи. Малка селска къщичка. Тъкмо се бяхме нанесли. Майка ми много й се радваше; през целия си живот не бе имала свой дом.
Мейс й обърна гръб.