— Не искам да слушам това.
— Твоят знаменит брат бе научил някак къде живеем. Залости вратите и запали къщата. Аз се измъкнах през комина, но той бе твърде тесен за тях. И той не ми позволи да им помогна. Държа ме здраво и се смя, докато родителите ми изгоряха преди очите ни.
Думите й отекваха в тишината, докато той ги възприе. После каза беззвучно:
— Това не е братът, който познавам.
Саранда вдигна рязко глава.
— Мейс Блакууд, ненадминат измамник като тебе не може да бъде преметнат от глупак като брат ти!
Той се обърна към нея. В очите му горяха адски пламъци. Попита я грубо:
— А ти как избяга? Ако това, което казваш, е вярно, не мога да си представя моят знаменит брат да отмине парче като тебе.
Тя го зашлеви с цялата си ярост, сдържана години наред, толкова силно, че ръката й сякаш се скърши. Звукът изтрещя като гръмотевица в стаята.
— Бях на тринайсет години! — Гласът й се пречупи. Не можа даже да му каже какво направи брат му тогава. — Не ми говори за блестящи примери на хуманност. Вие, Блакууд, сте самата измет на земята!
— Аз не отговарям за семейството си — процеди той през здраво стиснати зъби.
— Нито аз, ако ще и да съм произлязла от твоето семейство!
Той я сграбчи за ръцете и я дръпна рязко към себе си. Несдържаната му сила я връхлетя като морска буря. Тя усети жестокостта във всяка фибра на твърдото му тяло, когато я сграбчи със страст, която нямаше нищо общо нито с нежност, нито с обич, нито с любов.
— Цял живот съм знаел, че си враг, който трябва да смачкам!
Макар че съзнанието й крещеше против него, тялото й трепна при допира. Ненавистта избухна между тях като сблъсък между мечове; емоционалните искри превъзхождаха яростта й. Като кремък о стомана блесна истината, че съперничеството между тях е по-еротично и по-първично по своята същност от всяка възможна ласка.
— Но този, който ще бъде смачкан, си ти! — предупреди тя и отстъпи назад. — Защото те победих в собствената ти игра. Знаеш ли какво казаха двамата Ван Слайк, когато научиха истината?
— Че те обичат. Че си внесла свежа струя в застоялия им живот. Че не искат да знаят коя или каква си била. Те ти вярват и искат да останеш при тях.
— Практически дословно.
Той присви очи.
— Предполагам, че си им спестила удара и не си им разкрила истинската ми самоличност.
— Казах ти, ако исках да те разкрия, щях да го направя. Ще ми достави много по-голямо удоволствие, ако си извоювам позиция със сила, която в края на краищата ще надмине твоята. Като жена на Уини и снаха на Джаксън ще бъда в състояние да контролирам всяка твоя стъпка. Постепенно ще сложа ръка на ръководството на бизнеса. Така ще ги настроя против теб, че ще се чудят как са могли да ти вярват. Деликатно, разбира се. Накрая ще бъдеш унизен и публично изритан. А аз ще гледам с голямо удоволствие и ще зная, че това е мое дело. Губиш си времето тук, Блакууд. По-добре си стегни багажа още сега.
— Значи губя. — Мейс пристъпи напред и я принуди да се дръпне назад, докато се блъсна о бюрото. — И все пак, това не ще да е пълна загуба.
Тембърът на гласа му се бе променил. Беше станал приглушени копринен, измамно гладък. Тя прочете намеренията в блясъка на тъмните му очи и ахна:
— Махни се от мен!
— От какво те е страх? Аз вече се признах за победен.
— Като че ли съм повярвала на нещо, казано от теб.
Той вдигна вежди.
— Вяра? Не, любов моя, не може да става дума за вяра между нас.
— Прав си. Става дума за битка между нашите семейства, която най-после стигна до края си. Шъруин спечелиха, Блакууд. Картите ти свършиха.
Каза го, но знаеше, че не е вярно. Въпреки кръвта на мъртвите между тях, те имаха още работа за вършене. Защото този път играта бе стигнала твърде далеч.
— Това е друго. Враждата и съперничеството нямат нищо общо с онова, което става между нас.
— Сигурно мислиш, че съм най-обикновена аматьорка. Допускаш ли, че не съм наясно за намеренията ти?
Той вдигна ръка до бузата й и погали меките, засенчени очертания на лицето и.
— Какви са намеренията ми?
Беше толкова близо до нея, че мускулите му играеха с гърдите й. Напук на здравия смисъл, тя жадуваше за този допир.
— Ако ти се удаде да ме прелъстиш, можеш да изтичаш при Уинстън с новината и да предизвикаш отменяне в последната минута…
Ръката му се плъзна надолу по голата й шия и погали нежно сияещото й рамо.
— Бих могъл да им кажа, че си преспала с мен — все едно дали е истина или не. Но и ти, и аз знаем, че няма да повярват.
— Този спор е безполезен, Блакууд — каза тя с опасно задъхан глас.
— Много добре, госпожице Шъруин. Защо не свалим картите на масата?