— Наистина, защо не?
— Тогава ето, свалям ги: аз те харесвам не повече, отколкото ти мен. фактически ти си последната жена, която бих поискал да съблазня. Моето семейство обичаше твоето семейство не повече, отколкото твоето семейство обичаше моето. Но се оказва, че аз съм в крайно неизгодно положение: искам те до полуда. Моето… тяло те иска. — Той взе ръката й и я притисна до себе си. Беше огромен и напираше навън. Скачаше като тигър под ръката й. Значи бях права, мислеше си еуфорично тя. Той ме иска! — Не знам защо, но не мога да те гледам, без да се питам как би изглеждала разтреперана в ръцете ми. Без да искам да усетя голата ти кожа под ръцете си. Или да вкуся потта ти. Без да искам да проникна в тебе и да те накарам да викаш и да загубиш проклетото си самообладание. — От устните й излезе слаб стон. — Мисля само за теб. Ти си като треска за мозъка ми. Постоянно мисля, че ако те имам само веднъж, бих могъл най-после да те изтрия от съзнанието си. Така никой от нас няма да излезе от този кабинет, преди да е получил онова, за което си дошла.
— Дойдох да ти кажа…
— Можеше да го направиш по всяко време. Можеше да ме оставиш да се чудя цяла нощ дали ще има сватба. Но ти не почака. Ти си знаела, че ако това трябва да се случи, то трябва да стане сега. Защото щом станеш съпруга на Уинстън, аз няма да припаря до теб. В мига, когато кажеш „да“, ти и аз сваляме ръкавиците, скъпа, и истинската битка започва. Сега или никога. — Той наведе уста над рамото й и дъхът й се превърна във въздишка.
— Сега или никога — повтори тя замаяно.
— Веднъж да забравим кои сме и какво значи всичко това. Толкова си сигурна, че ще спечелиш. Сигурно няма да ми откажеш печалбата от играта. Или по-точно… да ми откажеш себе си.
Тя вдигна очи и срещна изгарящия му поглед. Три дена не беше го виждала, но бе забравила колко опустошително красив е.
— Няма да се влюбя в теб, ако имаш това предвид. Няма да ти дам това предимство. Продължавам да те следвам и двете цеви са заредени.
— Не се мъчи толкова много да си го представиш. Пет пари не давам какво мислиш за мен. И не се нуждая от милосърдието ти. Казвам ти направо: ако мислиш, че си победила, може да останеш изненадана. Но не е в това работата. — Той нави една къдрица около пръста си. След това извади един по един фуркетите от косата й и ги пусна на пода. Тя усещаше как опънатите й нерви подскачат при всяко издрънчаване на плочките.
Той зарови двете си ръце в сребристата й коса, разбухна я с пръсти и бавно ги прекара по цялата и дължина, наблюдавайки играта на светлината по копринените кичури. Те се пръснаха като лунна светлина по раменете й.
— Трябва ли да си толкова хубава? — изхриптя той.
— Трябва ли да приличаш толкова на Блакууд?
Той я погледа за момент; очите му пронизваха нейните, а ръцете му останаха заровени в косата й.
— Кажи ми: какво искаш?
Саранда не можеше да го погледне. Това връщаше спомени за брат му, които не искаше да съживява. Не можеше да повярва, че прави това. Но трябваше да го има. Това беше първично като храната и въздуха. Наведе поглед към устата му — тази нахална, сексуална уста, която можеше да я накара да полудее с една усмивка или да овлажнее с една дума.
Затвори очи. Ако не го гледа, може би ще й се удаде да отдели този момент от миналото. Когато проговори, гласът й бе просто шепот:
— Искам да престанеш да прахосваш времето и да ме любиш.
Той пусна косата й и сложи ръце на голите й рамене. Наведе я назад, доближи устата си до нейната и я целуна толкова горещо, че изгори сърцето и. Толкова лакомо, че белият огън на желанието я обезоръжи напълно. Дребничките страсти на вечерта се сляха в една опустошаваща мълния, погълнала всички други емоции и разтърсваща до основи. Кръвта й кипеше като лава във вените и. Чу задавен вик и осъзна, че е излязъл от нейното гърло. Ръцете, които одеве го блъскаха, сега го сграбчиха за широките рамене, защото тя загуби равновесие и падна на бюрото му.
Той протегна ръка зад нея и помете всичко на пода. Трясъкът проникна в съзнанието й, заглушен от бученето в главата й. Навеждайки я над разчистения плот, той я прикова над него и тялото й се изви като дъга под неговото. Ерекцията му я притискаше. Деколтето на роклята й се смъкна надолу; сега тя бе разголена и открита за него. Устните му не се отлепваха от нейните. Търсеха, изследваха, мачкаха, ослепяваха я с подлудяващата си целувка.
Не се бе надявал, че ще постигне нещо повече. Само кратко боричкане с тази чаровна изкусителка, която владееше сънищата му. Но някъде по пътя Мейс изостави илюзиите си и се предаде на нежните, разтворени устни, на чистия, женствен аромат на тялото й. Целуваше с наслада там, където бе имал намерение да удря. Ръката, която притискаше нейната на плота, я отпусна и сграбчи гърдата й. Пречеше му розовата коприна. Той я отмести настрани с брадичката си; пред устата му се показа твърдото зърно. Захапа го, засмука жадно и леко го стисна със зъби. Забравил преструвките, той бе свободен да й се радва на воля.